Политиките на Тръмп рязко облекчиха смисъла на съществуването на БРИКС

Индия, Китай и Южна Африка придобиха обновено чувство за цел благодарение на един катализатор - Съединените щати. Със завръщането на президента на САЩ Доналд Тръмп в Белия дом, блокът изглежда повече от всякога като необходима защита срещу все по-нестабилен и фрагментиран световен ред. Много от действията на Тръмп – включително хаотичния му митнически кръстоносен поход срещу приятели и врагове, ударите срещу Иран и правно съмнителните военни действия в Латинска Америка, както и оттеглянето от подкрепеното от ООН Парижко споразумение за изменението на климата – предизвикаха осъждане от БРИКС. Политиките на Тръмп рязко облекчиха raisons d'être на БРИКС: да помогне на членовете си да се адаптират и да изградят по-малко западноцентричен свят, да получат по-голямо влияние в отношенията си с Вашингтон и да намерят алтернативи на доминираните от Запада институции като Световната банка и Международния валутен фонд, пише Foreign Affairs.

Но въпреки споделените си интереси,

БРИКС като група не е готова да се възползва от момента

Членовете ѝ – които сега включват Египет, Етиопия, Иран, Индонезия и Обединените арабски емирства – са твърде разделени, за да превърнат групата в истинско предизвикателство за Вашингтон. Те се различават значително по степента си на антагонизъм към Съединените щати и всяка от тях желае да запази стратегическа автономия. В резултат на това блокът ще се затрудни да предприеме съвместни действия. За да се обединят и мобилизират колективната си сила, БРИКС ще трябва да се превърне в нещо подобно на Г-7 – водена от САЩ група от икономически напреднали страни, които в интерес на насърчаването на общата си цел и ценности доброволно жертват значителна степен на стратегическа автономия. Но страните от БРИКС, чиято връзка се основава главно на колективно отхвърляне на хегемонната сила на САЩ, няма да намерят сплотеността, която би могла да направи блока ефективна геополитическа сила.

Докато предишните президенти на САЩ до голяма степен игнорираха БРИКС, Тръмп зае по-конфронтационна позиция. Той нарече БРИКС „антиамерикански блок“ и многократно заплаши да наложи 100% мита на членовете си, ако те заменят щатския долар като резервна валута. Засега администрацията на Тръмп не се насочва към блока като цяло, а започва битки с отделни страни. Някои членове на БРИКС, като Китай и Русия, са по-добре подготвени да устоят на натиска от САЩ, отколкото други, като Бразилия, Индия и Южна Африка. Но всички сега имат по-ясно разбиране, че са по-силни заедно, отколкото поотделно: колкото по-доминиращо се държат Съединените щати, толкова по-важна е групата за своите членове.

В продължение на години Пекин предупреждаваше другите членове на БРИКС, че воденият от САЩ ред е нестабилен и подвластен на политическите промени в настроението на Вашингтон и неговите съюзници. Китайското ръководство представи завръщането на Тръмп и ненадеждността на Съединените щати като партньор в развитието като доказателство, че стремежът на Пекин да изгради паралелни институции, като Новата банка за развитие, не е бил преждевременен, а далновиден.

Москва също вижда предимство в хаоса, който администрацията на Тръмп е посяла 

По време на администрацията на Байдън, Съединените щати и други западни страни наложиха безпрецедентни санкции срещу Русия в отговор на агресивната война на Кремъл срещу Украйна. Завръщането на Тръмп в Белия дом даде възможност на руския президент Владимир Путин да подобри, ако не и да нормализира, отношенията си с Вашингтон. Тръмп драстично намали финансовата подкрепа за Украйна, но продължава да отправя периодични заплахи към Москва и санкционира двата най-големи производителя на петрол в Русия. Ето защо Русия осъзнава, че трябва да засили партньорството си с другите страни от БРИКС и да използва групата като мрежа за подкрепа, за да устои на натиска на западните санкции и да подкопае глобалното господство на САЩ във финансите и технологиите.

Политиките на Тръмп рязко облекчиха смисъла на съществуването на БРИКС.

Кръстоносният поход на Тръмп срещу Бразилия, Индия и Южна Африка също така задейства сили, които на теория би трябвало да сближат членовете на БРИКС. Тръмп наложи 50% мита върху бразилския внос по-рано тази година, твърдейки, че разследването срещу бившия президент Жаир Болсонаро е политически мотивирано. Когато Върховният съд на Бразилия осъди Болсонаро за опит за преврат, Тръмп ескалира допълнително, санкционирайки съдия от Върховния съд на Бразилия, свързан със случая, и анулирайки визите на няколко бразилски съдебни и правителствени служители. Тези мерки само тласнаха Бразилия да задълбочи връзките си с другите членове на БРИКС. Както наскоро посочи един от съветниците на Лула, атаките на Тръмп „засилват отношенията ни с БРИКС, защото искаме да имаме диверсифицирани отношения и да не зависим от никоя една държава“. Дори преди осъждането на Болсонаро, Лула се подмазваше на съюзниците от БРИКС и правеше официални посещения в Китай и Русия, както и във Виетнам, който стана партньор на БРИКС през юни. Но войнственият подход на Тръмп със сигурност ще ускори тази тенденция.

Дипломатическите търкания между Южна Африка и Съединените щати доведоха до подобни предвидими резултати. Отношенията достигнаха ново дъно след срещата на Тръмп с южноафриканския президент Сирил Рамафоса през май.

Дори в Индия, страна, която прекара по-голямата част от последните две десетилетия в изграждане на тесни връзки с Вашингтон, политиците са напълно наясно, че трябва да се предпазят от непредсказуемостта на Тръмп. Тази година Вашингтон депортира хиляди индийски граждани, спря преговорите по двустранно търговско споразумение и наложи 50% мита върху индийски продукти. Индийските политици сега са твърдо ангажирани със стратегия за „многостранно съгласуване“, при която БРИКС служи не само като платформа за сътрудничество между страните от така наречения глобален Юг, но и като геополитическа застрахователна полица, когато ангажиментите на САЩ вече не са надеждни.

Подобни настроения са осезаеми и в другите столици на БРИКС, където лидерите се опасяват, че тясното партньорство със Съединените щати може да се превърне в пасив. Не е изненадващо, че броят на страните, които се надяват да се присъединят към БРИКС, било то като пълноправни членове или страни партньори, продължава да расте. Този списък включва Бангладеш, Беларус, Боливия, Куба, Казахстан, Малайзия, Нигерия, Сенегал, Тайланд, Уганда, Узбекистан, Венецуела и Виетнам. Разбира се, желанието за диверсифициране на партньорствата не се е появило само заради Тръмп. Турция например изрази интерес да стане пълноправен член на БРИКС много преди завръщането на Тръмп. Но вторият мандат на президента издигна многостранното съгласуване от далечен стремеж до неотложна стратегия.

И въпреки това БРИКС не е готова да се възползва от този момент. С нарастването на размера на групата се увеличават и вътрешните ѝ противоречия. Това не е напълно изненадващо. Както Бразилия, така и Индия, страхувайки се от загуба на собственото си влияние и загрижени за сплотеността на групата, дълго време се противопоставяха на разширяването, преди да се поддадат на китайския натиск през 2023 г. Египет, Етиопия, Индонезия, Иран и Обединените арабски емирства се присъединиха през последните три години.

Бомбардировките на иранските ядрени съоръжения от САЩ през юни можеха да обединят БРИКС. Няколко правителства на страните членки бяха ужасени от ударите, твърдейки, че Съединените щати са действали едностранно, опасно и без да се съобразяват с международните норми. За Китай и Русия ударите потвърдиха дългогодишните критики към американския милитаризъм; за Бразилия и Южна Африка, страни, които исторически са давали приоритет на ненамесата и мирното разрешаване на конфликти, атаката беше възприета като безразсъден ход, подкопаващ глобалната стабилност. За Индия нападението беше не само нарушение на международното право, но и атака срещу жизненоважен доставчик на енергия. И все пак в крайна сметка съвместното изявление на БРИКС, публикувано няколко дни след бомбардировките, беше забележително неясно, като дори не споменаваше Израел или Съединените щати, разкривайки неспособността на групата да говори с един глас.

С разрастването на БРИКС се увеличиха и вътрешните ѝ противоречия

Триене се вижда и на други фронтове. Силно субсидираният износ на Китай, включително стомана, текстил и автомобили, заплашва местните индустрии в страни като Бразилия и Южна Африка. Произтичащото от това напрежение усложнява икономическата координация в рамките на БРИКС, тъй като правителствата са изправени пред вътрешен натиск да приемат протекционистки мерки срещу китайски стоки. Въпреки че Китай е нетърпелив да използва БРИКС като платформа за разширяване на влиянието си и рекламиране на своя модел на управление, другите членове остават предпазливи да не подчиняват интересите си на амбициите на Пекин. Неотдавнашна виртуална среща на върха на лидерите на БРИКС, свикана от Лула и насочена към разработване на обща стратегия срещу американските тарифи, не доведе до много осезаеми резултати.

Въпреки подновената неотложност, породена от завръщането на Тръмп на власт, БРИКС остава спъната от същите структурни слабости, които отдавна ограничават нейната ефективност: различни национални интереси, противоречиви икономически приоритети и дълбоко недоверие към взаимните геополитически амбиции. Разширяването само засили тези предизвикателства, добавяйки още актьори и противоречия към една вече тромава организация. Пекин може да разглежда войнствеността на Тръмп като убедително доказателство за ненадеждността на Съединените щати, но други членове не са склонни да се обединяват твърде тясно с Китай или да подчиняват собствените си национални програми на един-единствен лидер. Груповата сплотеност остава далеч.