Палестинско сърце в израелски гърди

Тазгодишният носител на Хесенската награда за мир (учредена през 1993 г. от фондацията на Алберг Освалд) е Исмаил Хатиб.

През 2005 г. неговият син е убит погрешка от израелски войници и той дарява органите му на болни израелски деца, пише „Дойче веле“.

В мотивите на журито за избора на носител на наградата се посочва, че това е „невиждан пример на човечност и борба срещу омразата чрез хуманен жест“.

Наградата ще бъде връчена на Хатиб на 22 септември във Висбаден.

Не минава и ден да не мисля за сина си, да не говоря за него или дори мислено да разговарям с него, казва Исмаил Хатиб.

Само по този начин 45-годишният палестинец е в състояние да се пребори със смъртта на 12-годишния си син Ахмед, който е убит по време на палестинското въстание.
 
„През 2005 г. Ахмед излезе от къщи да си купи вратовръзка за костюма. Тогава избухнаха боеве и той беше убит“, казва бащата.

По време на акция в град Дженин (на Западния бряг в Палестинската автономия) на израелските войници е заповядано да стрелят срещу всички палестинци, които носят оръжие. Това се обяснява във филма „Сърцето на Дженин“, благодарение на който историята на Ахмед не е забравена. Той е застрелян в гърдите и главата, защото държал в ръка играчка, приличаща на оръжие.

„Откарахме го в болницата „Рамбам“ (в Хайфа). Решихме да дарим органите му на деца, които се нуждаеха от тях. Не мислехме дали става дума за палестинци или израелци. Така полза можеха да имат и мюсюлмански, и еврейски деца, и деца на друзите“, обяснява Хатиб.

Органите на Ахмед са присадени на пет деца от Израел. Сърцето е имплантирано на момиченце на друзи, останалите органи са присадени на момченце от бедуинско племе от пустинята Негев и момиченце от ултраортодоксално еврейско заселническо семейство в Източен Ерусалим.

Чувствам сега тези деца като свои, в тях виждам сина си, казва Исмаил.

По време на първото палестинско въстание в края на 80-те години на 20 век Исмаил се присъединява към въстаниците. Бил е член на Бригадите на мъчениците от Ал Акса, лежи в затвор в Израел.

Преди заедно със съпругата си да реши да дари органите на убития си син, Исмаил се съветва и с мюфтията в Дженин, и с лидерите на местната бригада на мъчениците от Ал Акса.

„Ахмед е винаги с мен. Това ми дава сила да говоря за децата. Толкова деца са убити в историята на израелско-палестинския конфликт. Много палестински деца станаха жертва. Имаше толкова мъченици през всичките тези години, а много от тях бяха деца.

Мое задължение е да говоря за правата на тези деца, да създам атмосфера, в която те ще имат по-добри условия за живот. Важно е да се говори за човешките права, дори и по време на война. И тогава на децата би трябвало да бъде дадена възможност да се радват на живота“, казва Исмаил.