Черупки на охлюви – прототип за бронежилетки ново поколение

Учени предложиха разглеждането на раковините на дълбоководните охлюви като прототип за разработка на леки и свръхтвърди брони, приложими в най-различни условия, пише Proceedings of the National Academy of Sciences, цитирана от РИА Новости.

Става дума за водния охлюв от вида Crysomallon squamiferum, открит през 1999 г. близо до хидротермални извори в района на Централния индийски разлом на дълбочина 2,42 хил. м на дъното на Индийския океан.

Този охлюв е избрал доста мощна система за защита от агресивните условия на външната среда: потоци гореща вода с повишена киселинност, в която мидените черупки са лесно разтворими, съдържаща калциев карбонат, както и хищни раци, хранещи се с охлюви.

Според Кристин Отиз, ръководител на изследването в Масачузетския технологичен институт, трислойната броня на охлювите, изработена от самите тях, за да противостои на мощните удари на рачешките щипки, може да се използва като прототип за подсилване на много изделия – от армейски бронежилетки до дълбоководни газопроводи, които понякога се сблъскват с айсберги.

В експерименти Отиз и нейните колеги изучавали механичните свойства на черупката на C. squamiferum, като изпитвали устойчивостта й на удар от диамантена игла, след което успели да направят математически модел на трислойната броня на този вид охлюв.

Горният слой на бронята се състои от много малки твърди частици природен материал, железен сулфид, който, изглежда, има хидротермален произход. Охлювите се научили да използват тези минерални частици с диаметър не повече от 20 нанометра, залепвайки ги със собствено лепливо вещество в твърда обвивка.

Вторият слой на бронята е плътен гъбест материал, чиято жилавост още повече разсейва механичния удар, а също защитава от повреждане чупливата вътрешна черупка от калциев карбонат.

В условия на голяма дълбочина, висока температура и налягане, както и на повишена киселинност, разрушаването на черупката може да стане много бързо, което обрича охлюва на гибел.

Такъв тип броня никога досега не е използвана за подсилване на конструкции, но според авторите може да се окаже доста добро решение от гледна точка на устойчивост и лекота, която може да се приложи във военните, в спортните дрехи или в технически конструкции.