Колайдерът може да открие други измерения

Откриване на нови пространствени измерения, частици „тъмна материя“ и Хигс бозон – всичко това може да намерят физиците след началото на работа на Големия адронен колайдер, казва генералният директор на Европейския център за ядрени изследвания (CERN) Ролф Хойер, цитиран от РИА Новости.

„Пред нас се открива най-голямата за десетилетие серия възможни нови открития“, пише Хойер в обръщение, озаглавено „В зората на нова територия“, публикувано на сайта на CERN.

Според него до седмица ще започне сеанс на работа на колайдера при енергия на сблъсък 7 тераелектронволта (TeV), който ще продължи в следващите половин-две години. За този срок детекторите на ускорителя трябва да съберат достатъчно данни, за да направят значителни открития в различни области на физиката.

„Детекторите ATLAS и CMS са достатъчно чувствителни, за да открият хипотетичните суперсиметрични частици, така наречените неутралино, от които, според теорията, може би се състои „тъмната материя“, казва Хойер.

Освен това Големият адронен колайдер може да продължи започнатото още на електрон-позитронния ускорител LEP търсене на Хигс бозона – хипотетична частица, която отговаря за масата на всички елементарни частици. „Има шанс да я открием, ако масата на частиците е в пределите на 160 гигаелектронволта“, отбелязва Хойер.

Още една област, където може да се очакват открития с пускането на колайдера, е изследването на хипотетични „допълнителни измерения“, които се проявяват само в мащабите на микросвета, съпоставим с размерите на елементарните частици.

Големият адронен колайдер беше създаден от учени от Европейския център за ядрени изследвания с участието на физици от повече от 40 страни. Съоръжението глътна над 6 млрд. евро. Очаква се с него да се получат нови данни за природата на материята и фундаментални физични закони.

Строежът на колайдера започна в края на 1990 г., а през септември 2008 той беше пуснат тържествено – физиците успешно пуснаха лъч протони в двете посоки на 27-километровия пръстен. Само седмица по-късно голяма авария, свързана с излизането на един от магнитите от свръхпроводимо състояние, спря ускорителя.

Разследването показа, че причина за аварията са били дефектни контакти, съединяващи свръхпроводимите кабели. При голямата сила на тока съпротивлението на контактите започнало да расте, температурата в контактите също се повишила и това довело до излизането на кабела от свръхпроводимо състояние, повреждане на тръбопроводите на криогенната система, изтичане на хелий в тунела, нарушена херметичност и излизане на съоръжението от строя.

В продължение на година специалистите на CERN работиха за повишаване сигурността на електрическите съединения между системата за захранване на магнитите и монтираха системата за защита QPS, която предпазва свръхпроводимите магнити от подобни аварии.

В нощта на 21 ноември 2009 г. учените отново пуснаха колайдера. После той беше спрян за „коледна ваканция“, по време на която бяха направени настройка, проверка и монтаж на новата система за защита от загуба на свръхпроводимост. На 28 февруари 2010 г. най-големият в света ускорител на елементарни частици беше пуснат отново.
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.