В кадър: Рекорд във Венеция, аплодираха филм за ударите в Газа цели 25 минути

Снимки: Reuters

2 / 16

Документалният филм "NAZA" на израелските режисьори Ювал Абрахам и Рейчъл Сор получи сензационна 25-минутна овация на крака след световната си премиера в основния конкурс на кинофестивала във Венеция.

Абрахам и Сор останаха видимо сериозни, докато залата избухна в продължителни аплодисменти за документалния им филм, който чрез свидетелствата на представители на израелското разузнаване и войници разглежда предполагаемото целенасочено атакуване на цивилни в Газа при ракетни удари на израелската армия.

25-минутната овация поставя нов рекорд за филм на голям международен фестивал. Досегашните впечатляващи постижения включваха близо 24 минути аплодисменти за "Гласът на Хинд Раджаб" ("The Voice of Hind Rajab") на миналогодишния фестивал във Венеция и 22 минути за "Лабиринтът на фавна" ("Pan's Labyrinth") на Гийермо дел Торо. "NAZA" вече държи и безапелационно най-дългата овация на тазгодишното издание във Венеция.

В залата беше и режисьорката на "Гласът на Хинд Раджаб" Каутер Бен Хания, която тази година е част от журито, както и продуцентът на филма Надим Шейхруха.

Палестински знамена се появиха в Sala Grande

Към режисьорите се присъединиха продуцентът на "NAZA" Джеймс Уилсън от JW Films, който работи и по "Гласът на Хинд Раджаб", както и изпълнителният продуцент Джонатан Глейзър. Уилсън и Глейзър стоят и зад спечелилия "Оскар" "Зона на интерес" ("The Zone of Interest").

Когато светлините в залата бяха включени, част от публиката започна да развява палестински знамена, както и едно-две ливански. В един момент изглеждало, че охраната ще поиска знамената да бъдат прибрани, но в крайна сметка това не се случило.

Палестинският флаг се превърна в една от чувствителните теми на тазгодишния фестивал, след като се появиха призиви той да бъде поставен сред знамената над Palazzo del Cinema заради участието на палестински режисьори в официалната селекция.

Артистичният директор на фестивала Алберто Барбера обясни, че Венецианското биенале няма право да издигне знамето, тъй като Италия не признава официално Палестина за държава.

Самият Барбера присъства на премиерата на "NAZA" в четвъртък вечер, включи се в овациите и топло прегърна и двамата режисьори.

Документален филм, базиран на 24 свидетелства отвътре

Рекордните аплодисменти идват след много силните първи реакции на критиците към филма.

"NAZA" е базиран на интервюта с 24 представители на израелското разузнаване и войници. Според описанието на Deadline документалният филм разглежда използването от израелската армия на изкуствен интелект, телефонно наблюдение и системи за оценяване с точки при определянето на цели в Газа - независимо дали са свързани с "Хамас" или не.

Филмът твърди, че след като целите бъдат идентифицирани, те могат да бъдат атакувани в домовете си, дори когато съществува вероятност при удара да загинат деца и други членове на семействата им.

Документалният филм продължава темите, които Абрахам и Сор разглеждат в "Няма друга земя" ("No Other Land") - носителя на "Оскар" за най-добър документален филм през 2025 г., създаден съвместно с палестинските режисьори Басел Адра и Хамдан Балал.

Този филм документира действията на израелската армия, подкрепящи опитите за заличаване на палестинските села в района Масафер Ята на Западния бряг, като същевременно разглежда по-широко израелската окупация.

Какво означава "NAZA"?

Заглавието "NAZA" идва от използван от израелската армия акроним на иврит, с който се обозначава предполагаемият брой цивилни жертви, които могат да загинат при изчисляването на очакваните последици преди даден удар.

"Нашият филм показва, че основната единица в израелските системи за определяне на цели е семейният дом в Газа", заяви Ювал Абрахам пред Deadline преди световната премиера.

"Така работи системата. Всяка сграда в Газа, всеки дом в Газа има номер. Системата е създадена да локализира цели. Когато те се намират в цивилни пространства, когато се приберат у дома, това за мен е едно от най-поразителните разкрития във филма", обясни режисьорът.

"Разбира се, смятам, че хората трябваше да знаят това, просто като се вслушат в палестинците в Газа, които го казват. Но да го чуеш отвътре беше изключително силно преживяване за мен."