Титанът Боб Дилън не спира с изненадите и на 71

Боб Дилън е сред живите легенди на музиката за последните 50 години. Колкото и други по-известни и по-популярни изпълнители да има днес, то малко са имената, които могат да се похвалят с 35 успешни студийни албума, пет десетилетия на голямата сцена и над 2300 уникални изпълнения на живо.

Количеството е значително, но много по-впечатляващо е качеството – Боб Дилън съчетава невероятна палитра от стилове, има прекрасен и могъщ глас, но най-вече – продължава след цялото това време да пише мъдри и удрящи право в сърцето на проблемите текстове, които не губят своя смисъл с хода на годините.

71-годишният гений е успял да запази своята музикална магия и твори, сякаш никога няма да се изчерпа, а свидетелство за неговият безкраен талант е новият му албум Tempest.

Tempest e брилянтна композиция, която както обикновено при Дилън се лута между рок, фолк, кънтри, блус и много други стилове.

Не е случайно, че много критици му дават високи оценки. Tempest не спира да изненадва с всяка песен, като за всеки вкус ще има поне по едно перфектно парче.

Приключението започва с мекото и любвеобилно начало на Duquesne Whistle, която ще заобичате още в първите 20 секунди, а при включването на барабана и гласа на Дилън след първата минута ще разберете, защо тази песен, въпреки останалите чудеса в албума, си остана наш любимец и след като опознахме всички други.

Това е едно безупречно доказателство за дълбочината и красотата на парчетата на американеца, пред които всички аргументи остават невалидни. Въпреки че Duquesne Whistle звучи така жизнеутвърждаващо, като цяло албумът не е чак толкова оптимистичен.

Текстовете са наситени с тъмни краски, изследващи вечните проблеми на любовта, борбата, смъртта. Още следващото Soon After Midnight ни праща в типичния леко самотен каубойски бар в средата на Тексас, където някой мъчително обича своята любима. Краткият му размисъл обаче бързо се превръща в танци с вихрено темпо в Narrow Way, най-бързото и кънтри насочено парче от проекта, в което Дилън с насмешка и ирония припява своите брилянтни текстове.

От щастието на танците бързо отиваме на самотата и тъгата на изминалите години в Long And Wasted Years, където изглежда китарата най-много страда за клетия лирически герой, погубил живота си.

Песните се редуват в запленителното лутане на различното си звучене, докато не стигнем до 14-минутното произведение на изкуството Tempest, възпяващо историята на Титаник, подкрепена от типична ирландска мелодия и ораторското изпълнение на Дилън, който реди тъжни и щастливи истории на пътуващите с непобедими рими.

Проектът завършва с Roll On John – меланхолично парче, посветено на Джон Ленън, в което Дилън отдава заслужената почит на друга легенда на модерната музика.

Интересното е, че Дилън вече е бил издал дебютния си албум Bob Dylan през 1962, докато The Beatles още са в своя период в Хамбург, където свирят по клубовете и дори не са започнали да записват дебюта си. Великите артисти обаче изпитват уважение един към друг и изглежда Дилън е искал да покаже своето преклонение към големия англичанин.

Tempest e едно бижу за всеки, който харесва музиката на Боб Дилън, а и рок и фолк като цяло. Но той най-вероятно ще бъде открит като бижу и от всеки друг, който реши да го изслуша, защото носи съкровеното музикално изящество на американския изпълнител, запазил го в себе си през всичките тези години.