Готови ли сме за следващите протести?

Осъзнавам че подобен въпрос, в много отношения звучи крайно прибързано и анархистично – още не сме свалили това правителство, а вече говорим как ще бутаме следващото. Рибата още в морето… “Чакай малко, аланкоолу, чакай да видим”, кое ще е следващото правителство, каква ще е политиката му, има много вода да изтече дотогава. Много работи има да стават, още не е ясно тези кога ще си ходят, а вече говорим за протести срещу следващите, на някои хора това ще прозвучи като “протест заради протеста”, като омагьосаният кръг на идиота, на други ще се стори прекалено оптимистично, илюзорно, може би възможно, но прекалено напред във времето, нещо незаслужаващо внимание пред належащия проблем да бутнем тези тук, сега. Може би всички тези хора имат основание. Нещо повече, най-вероятно тези хора са напълно прави и подобна тема изглежда прибързана. И все пак…
Нали не си мислите че ще стане отведнъж? Нали не си мислите че щом изгоним тези и цъфнем на нови избори, всичко лошо в България изведнъж ще изчезне? Знам че не си го мислите. И аз съм така. Много зор ще видим. И именно защото знаем че ще е зор, може би не е зле да започнем да се замисляме. Да започнем да се питаме: “Готови ли сме за следващите протести?” Как може да знам че срещу следващите ще има протести? Всъщност не знам. Но трябва да има. Защото и те ще са боклуци. Как мога да го знам? Мога, както го знаят и всички мои сънародници. Не е трудно, даже никак – вижда се кои идват. Те са все едни и същи, от двайсет и пет години, с леки вариации. Ясно е какви са бъдещите. Като миналите. Като сегашните. Ето затова е и този въпрос: “Готови ли сме за следващите протести?” Колкото и смешен да е подобен въпрос, добре е да бъде зададен, дори само за да бъде поставен. Дори само за да започнат хората да се замислят. Защото нищо няма да приключи тук и сега. Да, борим се за падане на правителството, за нови избори, но това няма да е краят, а едва началото. Изборите могат да бъдат само първи от многото.
Тук искам да обърна специално внимание на израза “спирала от избори”, и апокалиптичните сценарии, драматично описвани от партиите при подобна ситуация: Всички приказки за това, че държавата ще колабира, че ще настане хаос, че ни очаква невиждана катастрофа, ако започнем дълга поредица от избори, не са нищо повече от жалки глупости. Единствените, за които тази изборна въртележка е смъртоносна са партиите и бюрокрацията, или с други думи – от изборната спирала страда само това, срещу което протестираме. Затова и са толкова ужасени. Много хора не знаят какво са изборите за една партия. Това е време на задлъжняване. Всяка партия задлъжнява много лошо по време на избори. Особено след такива, като последните. Бяха потрошени стотици милиони за агитки и провокатори, за организации, за сателитни партии, за интернет атаки, за пропаганда и какво ли още не. После защо кадрували така малоумно. Ами защото нямат избор. Дължат много пари и обещания на лоши чичковци. Обещавани са постове, комисии, министерства, само и само да докопат властта. И сега, тъкмо да си съберат едни няколко милиарда – пак избори. Изборите, това е лошо за партиите и добро за народа. Защо? Защото изборите, макар и традиционно манипулирани, все пак са някаква форма на пряка демокрация. Всяка такава форма вреди на партиите. За да вземеш властта недемократично, но използвайки именно демократичната система, струва много пари. Адски много пари. След избори партиите са длъжници. Продали са си душата на дявола и той чака за лихвите. На опашка се нареждат милионери, милиардери, олигарси, чорбаджии, съратници, помагачи и прочее сган. Всички чакат. И са хиляди. Трябва да има за всички, а времето не стига. Затова се бърза. На тези сега ще им трябва година, за да си изпълнят плана. Следващите може да тръгнат дори по-бързо. Затова трябва да мислим по въпроса: “Готови ли сме за следващите протести?” Идват нови/стари физиономии, не по-добри, не по-кадърни. Идват същите лица, които гледаме от двайсет и кусур години. И те искат същото, като всички останали – да грабят. Колкото успеят – толкова. А колко ще успеят, зависи от нас. Затова трябва да сме готови. За следващите протести.
Те твърдят, че с поредица от избори държавата щяла да спре да функционира. Пълни глупости. Огледайте се. Вие ходите на работа нали? Магазините работят. Земеделците си копаят. Държавата не може да спре. Все едно да кажеш, че животът ще спре. Нещата си вървят, без значение дали има избори. Но за едни образувания, злокачествени образувания, “изборите до дупка” наистина са смърт. Една такава поредица ще докара повечето партии до фалит, а останалите на ръба. Изборите за партиите, са както е войната за държавата – при повече от три години война, почти всяка държава е на ръба на фалита, понеже около 60% от бюджета отива за армията (в мирно време-максимум 6%). Изборите – това е военно положение за всяка партия и пълна мобилизация. Взимат се заеми, дават се обещания. Идват следващи избори, още пари, още обещания… И разбира се – властта. Единствената цел. Тя изплаща всички заеми, изпълнява всички обещания. Затова и не трябва да са на власт. Кои? Всички. Протестът е срещу всички, защото всички партии на прехода са мръсни, от всички личности на прехода, няма ни един чист, и затова всички ще трябва да си ходят. Но новите лица още не са се появили? Новите партии още не са създадени, как да стане? Знаем че всички са боклуци нали? Затова сме съгласни. Но как може да държим всички надалеч от властта? Не е възможно. Все някой ще е на власт. Всъщност не е точно така. Има един начин да държим всички тях далеч от властта. И това е поредицата от избори. Не е задължително да е безкрайна. Но поне няколко. Колкото да ги изтощим. Да не могат да консумират. Да загубят търпение. Да отслабнат. И тогава ще ги ударим. А дотогава? Избори. До дупка :) И така, докато не се появят новите. Колко време? Колкото трябва.
Единствените, които страдат от изборите, са бюрокрацията, корупцията в системата, и политическата върхушка. Нима това е случайно? Нима е съвпадение, че именно от единствения демократичен инструмент на хората, страдат техните най-големи врагове? И може ли да е съвпадение че нашите най-големи врагове с такава стръв отричат изборите – единственото време, когато ние, дребните, нищожни, жалки хорица имаме значение? Единственото време, когато се чува тихият гласец на малкия човек, на мен и теб, тихият гласец на всички нас.
И така, ако в тази малка, многострадална, прекрасна страна, наречена България, изборите са единственото време, когато макар и за миг има демокрация, то тогава аз искам избори.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.

Добави ни в предпочитани източници в Google

→