След победата на украинската революция

И така, революцията в Украйна свали корумпирания режим на президента Янукович. На площад Независимост в Киев бе пролята кръвта на десетки протестиращи. Бившият президент заяви, че властта в Киев е била завзета със сила от терористи и неонацисти. Сега всичко е в ръцете на парламента, в който и депутатите от партията на Янукович се отрекоха от него. Парламентът реши да сформира ново правителство на 27 февруари 2014г. Ще видим какъв  ще бъде преходният кабинет и как ще  функционира той. Защото сега Украйна е неуправляема и потънала в раздори и хаос. Спецчастите Беркут бяха разформировани от парламента.
Бъдещето на Украйна е напълно несигурно и изпълнено с неизвесности. Конституцията – новата и старата от 2004г. сега не са нищо повече от къс хартия. Заложен е прецедент – множеството на Майдана може отново да се събере и да помете властта, ако с нещо не я харесва.

Победителите са от целия политически спектър – от либералите до неонацистите, наследници на Степан Бандера. Приватизацията в Украйна след разапдането на бившия СССР в 1991г.роди могъщите украински олигарси. Също както в Русия. Надеждата, че в Украйна ще бъде изградена либерална демокрация напомня за катастрофалния провал на арабската пролет.
Победителите претендират да представляват украинския народ, но дал ли е някому мандат този народ.
Част от Украйна е дълбоко разтревожена от събитията в Киев. Имам предвид проруската Украйна в източната част и в Крим. Специално за руския Крим ще напомня, че през 1954г.тогавашният съветски ръководител Никита Сергеевич Хрушчов – самият той украинец, подари на Украйна откъснатия от Русия Крим.

Какво може да направи от тук нататък парламентът  в Киев. Еуфорията от победата скрива факта, че депутатите са попаднали в капан. Обстоятелствата, които създадоха Янукович все още могат да издигнат някой нов Янукович. Може би малко по-приветлив.

Споразумението между опозицията и президента, постигнато с помощта на Германия, Франция и Полша, вече е напълно остаряло, като революцията от Майдана отиде много по-далеч. Но генералният въпрос си остава: ще се разпадне ли Украйна на две половини – едната обърната към Запада, а другата към Русия.

Събитията в Украйна имат важни международни измерения. От едната страна са Германия, Франция, Великобритания и разбира се САЩ. Не мога да изключа хипотезата, че Западът е бил предварително наясно за съдбата на споразумението и само е изчаквал финала на Майдана.

Украйна е не само в хаос, но е и на прага на икономическа и финансова пропаст. Русия обеща 15 милиарда долара кредит, но сега го задържа, докато бъде формирано новото правтелство. На свой ред, ЕС обещава 30 милиарда долара кредит, но проблемът е в това, че Евросъюзът поставя строги изисквания за дълбоки реформи.
И може би най-спешното в момента -  Украйна дължи на външни кредитори 13 милиарда долара, чиито падежи заплашително приближават. Сега вече е сигурно, че парламентът на Украйна ще избере западната посока. Той ще трябва да финансира украинския дълг и да се опита да осигури привилегировани цени за руския пророден газ. Берлин предложи този “горещ картоф” да бъде връчен на МВФ, чиято практика е да оперира без анестезия.

Привидното спокойствие на Москва се обяснява твърде просто. Защото украинският парламент или ще отхвърли реформите на МВФ, които са задължителни при оказване на финансова помощ от фонда, или ще се обърне за помощ към Русия. Западът подкрепяше политически и емоционално украинската революция, но той не е готов да поеме тежкото бреме на украинската икономика, изпаднала в дълбока разруха.

Има две възможни обяснения за подкрепата на Запада за украинската революция. Едното е да натрие носа на Москва за нейното агресивно поведение на международната сцена. Второто обяснение е защитата на правата на човека, при положение, че Западът не поема никакъв риск.
Сега стоят два въпроса. Ще успее ли украинският парламент да управлява страна, или ще затъне в украинското тресавище. Второ, ще реши ли Крим, а и Източна Украйна, да си проправят сепаратисткия път към отделяне от стараната - майка.