Петър Ганев пред Dnes. bg: Дългът не е проблемът, хората да са внимателни с личните финанси

Високите бюджетни дефицити и растящият държавен дълг създават натиск върху финансовата стабилност на страната. За това предупреди в интервю пред Dnes.bg икономистът от ИПИ Петър Ганев.  

Според него проблемът не е самото теглене на дълг, а трайното увеличаване на държавните разходи, които поддържат потреблението, без да водят до реален ръст на производителността.

Той очаква запазване на висока заетост, но по-бавен ръст на доходите, като подчертава, че държавата трябва да наложи по-строга финансова дисциплина и да избегне повишаване на основните данъци.

- Г-н Ганев, "Прогресивна България" заговори за тегленето на нов дълг. Как бюджетният дефицит и държавният дълг могат да повлияят на икономическата стабилност? 

- Дългът е резултат от дефицита. Тук връзката е директна. Когато имаш голям дефицит, какъвто знаем, че миналата година е 3,5% от БВП, тази година начинът, по който тръгва видимо отново ще бъде висок - пак 1,5 милиарда, значи 1,7 милиарда е минуса за първите четири месеца. В тази рамка поемането на дълг е неизбежно, както сме поемали на практика всяка година, особено след пандемията. Въпросът е, че сега в удължителния бюджет има някои ограничения върху това какъв дълг може да се поеме, което може би дава някои затруднения върху гладкото функциониране на държавата. За това моите очаквания са, когато се приеме редовния бюджет за тази година, което може би ще стане юни, там да се запише както всяка година какъв дълг ще бъде поеман. В бюджета винаги се записва максималния размер на дълга за текущата година и там това да бъде гласувано в Народното събрание.

Дългът сам по себе си не е първичния проблем, той е резултат от дефицита и от нуждата от средства и високите разходи в бюджета през последните години. Важно е в каква форма ще бъде бюджета и дали може да бъде свит дефицита. От там резултата ще е и контрол върху дълга. Това не е просто прищявка на финансов министър или заявка на политическа партия да теглят дълг заради самия дълг.

Това е въпрос на управление, но в най-чистия вариант се случва, когато се приеме бюджета. Там ще се знае каква е нуждата от средства, тоест колко е минуса, колко са старите плащания по дълга, падежи и т.н. се прави сметка каква е нуждата от допълнителен ресурс.  

- Какви са основните рискове за българската икономика през следващите месеци с бюджет, приет на полугодието?

- Рискът е не толкова, че бюджетът е приет на полугодието, колкото е този дефицит, който има. Първо той създава риск за здравето на държавните финанси, покачва дълга, той покачва и лихвените плащания по дълга, които вече надвишават 1 милиард евро. За тази година ще са над 1 милиард евро само лихви, дългът достигна 30% от БВП към края на миналата година. Така че има натиск върху финансовото състояние на държавата. Другото е, че икономически наистина този дълг отива основно за текущи разходи - за заплати, пенсии, помощи, което отива в потребление, изкуствено вдига нашия растеж. Тоест ние отчитаме растеж, но той е потреблението, не е от ръст на производителност. Отива и в много сериозен ръст на вноса, тоест харчим дефицит, но това отива в потреблението на външни стоки, по този начин ние подкрепяме чуждите икономики било то на ЕС или на Турция. Имаме възможност за повече потребление, въпросът е, че фундаментът зад това потребление не изглежда чак толкова стабилен като ръст на продукция, на производителност, реален резултат на компаниите. 

- Ще доведе ли този бюджет до по-строга финансова дисциплина за домакинствата и бизнеса?

- Надявам се да доведе до по-строга дисциплина основно за държавата, тъй като  специфичният момент тук е, че имаме заявка за управление за четири години. А когато хоризонтът ти не е както на служебен министър три-четири месеца или както на правителства, които изкараха по една година. Когато имаш хоризонт от четири години и твоя личен дори политически интерес е да има стабилност, а не да влизаш във фискална криза, тъй като няма как да обвиниш или прехвърлиш отговорността на някой друг, да дадеш властта на някой след това да се оправя. Когато си на власт с хоризонт четири години, трябва да направиш така, че нещата и след четири години нещата да са в добра форма, а не да изпуснеш контрола и после да се чудиш какво да правиш, както виждаме в Румъния. Невъзможността да се оправят с бюджета доведе до вот на недоверие и до падане на премиера. 

- Какви мерки предвижда държавата за справяне с поскъпването на основни стоки, услуги и енергия?

- Това е въпрос, на който много трудно може да се отговори, тъй като ние нямаме пълната яснота нито за икономическата, нито за финансовата визия на новото правителство. Още повече за текущите мерки, които биха взели в следващите месец-два по отношение на цени, компенсации и т.н. Това, което пише в програмата на "Прогресивна България" е достатъчно фискално, консервативно, отговорно - да се върнат разходите на нива от 40% от БВП, да се контрол върху дефицита, да се запазят основните данъци, в това число плоския данък. Заявките в програмата са хубави, но как точно ще се случат на практика предстои да видим. Аз се надявам да видим мерки в посока разходи за персонал, тъй като там видимо има проблем. Тези автоматични механизми трябва да отпаднат, чухме такива заявки, включително и хората, които работят в държавната администрация има със сигурност посока за оптимизация и за свиване на това, което държавата плаща за персонал. 

А вече по отношение на цените поне първите заявки са за частично продължаване на подхода на служебната власт, тоест насочени мерки там, където е най-важно, тоест ако се компенсира, да се компенсират, тези които са рискови групи, имат по-големи проблеми, а не всички в икономиката. Ако се подпомага цената на енергията, то да бъде за тези които са най-много засегнати - транспортни фирми и големи енергоемки предприятия, които нямат печалби. Аз чух такива послания, но предстои да видим новото мнозиноство и министри точно какво ще предложат. 

- Очаква ли се повишаване на данъци, такси или други ограничения, които реално ще "затегнат коланите" на гражданите?

- Надявам се да няма увеличение на данъци, особено на основните данъци, облагане на доходи, на печалбите, ДДС, осигуровките, които предизвикаха част от недоволството в края на миналата година. Заявката е по-скоро да няма такива неща, но едната  червена лампа е, че ето самите осигуровки все още .. рамката на бюджета, тоест там е предвидено тази година да се вдига осигуровката за пенсия. А другото е, ако не се справиш с разходната част натискът върху данъците става силен. Така, че за това е важно да видим разходните мерки, така че да не се налага вдигане на данъци, каквото е в Румъния, Словакия и др. държави, които не си удържаха бюджетите, вдигнаха данъците, затегнаха коланите, икономиката растежа изчезна и хората реално изгубиха доходи. 

- Какви са прогнозите за доходите, заетостта и покупателната способност на българите след приемането на този бюджет?

- Поне към момента не виждаме проблем със заетостта. Тоест ние сме на рекордни нива на заетост - много ниска безработица. Грубо казано хората, които имат умения и искат да работят, работят. Знаем че в България, за да има истинска криза трябва да има загуба на работни места. Говорим за мащаби 50-100 и повече хиляди. Към момента това не се наблюдава, така че по-скоро очакването е да останем с висока заетост. 

Ръстът на заплатите най-вероятно ще се охлади. Това, което няколко години поред се случваше 15% и повече процента, постепенно би трябвало да има леко охлаждане. В публичния сектор би трябвало да не може да прави такива резки стъпки по 40% увеличение на заплати в дадени ведомства. 

Съответно покупателната способност би трябвало да продължи да се увеличава. Но тук зависи от инфлацията и от ефекта на кризата с горивата. По отношение на горивата сме изгубили покупателна способност - повече от 40%. Доходите колкото и да растат не са скочили с 40%. Това е голям външен шок 40% ръст на цените. 

Но по отношение на нивата на цените общо в икономиката продължаваме да запазваме ръстът на заплатите леко да изпреварва този на цените. Но това е поставено под риск именно заради горивата. 

- Доколко външни фактори като европейската икономика, енергийните пазари и геополитическата обстановка влияят върху финансовата политика на България?

- Не можем в проценти да го определим, но има някои канали, по които ефектът е пълен. Тоест, когато имаш външен шок върху горивата, той директно се пренася у нас и виждаме с колкото се е вдигнал петрола, с толкова се вдигна особено дизела. Това е шок, който пренасяме напълно. 

Въпросът е по-ниския растеж, който ще видим в Европа, в каква степен се пренася към по-малко поръчки за компаниите в България. По принцип индустриалните предприятия в последните една - две години не виждат голям ръст на поръчките от чужбина, напротив и също разчитат на вътрешно потребление и на това, което има търсене на нашия пазар. Но около едно предприятие, оринтирано за износ, и германската икономика не дава повече поръчки,то среща проблеми. И за това в услугите е по-голям ръст, защото се влияят от българското търсене. 

- Съвети към българските граждани и малкия бизнес в условията на инфлация, високи разходи?

- Съветът е наистина да се подхожда внимателно. Не е може би сега моментът за свръх задлъжняване, тогава когато на много висока точка е имотния пазар, фиксирането в рекордни нива, може би не е най-добрия момент за задлъжняване. Особено спекулативно такова. Разбира се, ако едно семейство си купи нов дом, не би трябвало толкова да се влияе от текущия цикъл на имотния пазар, особено ако има предостъпен кредит с лихви. Но, ако някой пък реши да спекулира има свободен ресурс и иска да задлъжнява и назаем да купува много апартаменти със спекулативна цел, може би това не е най-добрия вариант. Тоест в момента на висока несигурност и трябва малко по-внимателно да се подхожда и към личните финанси.