Ще живеем ли по-дълго, ако променим часа на първото хранене?

Повечето съвети за закуска се фокусират върху това какво слагаме в чинията. Мащабно проучване сред възрастни в САЩ обаче показва, че значение може да има и часът. Времето, в което приемаме първите и последните калории за деня, може да е свързано с продължителността на живота.

Резултатите показват връзка, а не доказват, че промяната на часа на хранене променя продължителността на живота. Те обаче допълват доказателствата, че здравето може да зависи не само от това какво ядем, но и кога се храним.

Предишни проучвания свързват пропускането на закуската и късното хранене с по-лошо здраве, но рисковете, свързани с конкретните часове на хранене, остават неясни.

Затова изследователите анализирали данни от 31 044 души на възраст 40 и повече години в САЩ, участвали в Националното проучване за здравето и храненето (NHANES) в периода 1999–2018 г. Участниците посочили какво са яли и пили през предходните 24 часа, както и в колко часа са го консумирали.

В проучването, публикувано в European Journal of Clinical Nutrition, всяка храна или напитка, съдържаща калории, приета след 4:00 ч. сутринта, е била считана за „първо хранене“, което означава, че то не е задължително да е традиционна закуска.

Последният прием на калории бил определен като последното хранене за деня, а интервалът между първото и последното хранене – като период на хранене.

Изследователите свързали тези данни със смъртните случаи, регистрирани до края на 2019 г. При среден период на проследяване от 8,6 години са починали 7129 участници, включително 2259 от сърдечносъдови заболявания.

Анализът отчитал фактори като възраст, тютюнопушене, физическа активност, качество на храненето, индекс на телесната маса, калориен прием, доходи и съществуващи заболявания.

Данните показали ясна тенденция при по-късния час на първото хранене. В сравнение с хората, които се хранели за първи път между 7:00 и 8:00 ч., при тези, които приемали първите си калории между 8:00 и 10:00 ч., рискът от смърт по всякакви причини бил с 10% по-висок. Разликата нараствала до 19% при първо хранене между 10:00 ч. и обяд и до 29% при хранене след обяд.

Подобна тенденция се наблюдавала и при смъртността от сърдечносъдови заболявания. При хората, които се хранели за първи път след обяд, рискът от смърт от сърдечносъдови заболявания бил с 46% по-висок в сравнение с тези, които приемали първото си хранене между 7:00 и 8:00 ч. За 50-годишните от групата, която се хранела по-късно, очакваната продължителност на живота била средно с 2,46 години по-кратка.

Последното хранене за деня дало по-изненадващ резултат. Вместо рискът просто да се увеличава с всеки следващ час, връзката била U-образна. В сравнение с хората, които приключвали с храненето между 19:00 и 20:00 ч., тези, които приключвали преди 19:00 ч., имали 13% по-висок риск от смърт по всякакви причини, докато при хранене след полунощ рискът бил с 27% по-висок. Най-ниският изчислен риск бил около 20:00 ч.

„Това обаче не означава, че 19:00–20:00 ч. е универсално оптималното време за вечеря за всеки“, заяви пред Science Alert старшият автор на изследването Джилей Шан от Университета за наука и технологии „Хуаджун“.

Много късното хранене може да наруши циркадните ритми и метаболизма, обясни Шан. Много ранното последно хранене обаче може да е свързано с дневния режим, заболяване или по-нисък калориен прием.

Хората, които се хранели по-рано, били по-възрастни, хранели се по-рядко и имали повече съществуващи заболявания. Затова часът може да отразява здравословното им състояние, вместо самият той да го причинява.

Периодът на хранене добавил още една неизвестна. След като било отчетено времето на първото хранене, продължителността на периода на хранене не показала постоянна връзка със смъртността в цялата изследвана група. Връзката варирала в зависимост от часа, в който започвало храненето.

Това внася допълнителен нюанс в опасенията относно много кратките периоди на хранене: само броенето на часовете на гладуване може да не дава пълната картина.

„Часът на хранене е важен сигнал за периферните циркадни ритми. По-късното първо хранене или храненето късно през нощта може да допринесе за разминаване на циркадните ритми и метаболитни нарушения, включително нарушаване на метаболизма на липидите и глюкозата“, каза Шан.

Проучвания върху животни сочат възможни механизми, свързани с наддаване на тегло, натрупване на мазнини в черния дроб, нарушаване на биологичните часовници в органи извън мозъка и променено усвояване на мазнините. Дали тези механизми обясняват закономерностите при смъртността при хората, остава неизвестно

Възможна е и обратна причинно-следствена връзка. Късното хранене може да е следствие или показател за влошено здраве, лош сън, работа на смени или социално-икономически обстоятелства. Предишно проучване сред възрастни хора също установи, че с натрупването на здравословни проблеми те започват да закусват все по-късно.

„Следователно по-късното хранене трябва да се разглежда като потенциален маркер на риск и евентуално като поведение, което може да бъде променено, а не като категорично доказателство за пряка причинно-следствена връзка“, заяви Шан.

Най-съществените ограничения на изследването произтичат от неговия наблюдателен характер. Часовете на хранене са били установени основно чрез еднократно припомняне на храненето през предходните 24 часа в началото на изследването, което може да не отразява обичайния хранителен режим на участниците в продължение на години.

Хронотипът, подробният режим на сън, времето на физическата активност и други неизмерени фактори също биха могли да повлияят на резултатите въпреки направените корекции и допълнителните анализи.

„Въз основа само на тези резултати хората не трябва да правят крайни промени в режима си на хранене“, обясни Шан./БГНЕС