"Без будилник" в Индия: Златният триъгълник на дворците

Фатехпур Сирки Снимка: Flickr

8 / 9

В Стария град на Делхи се намира Джама Масжид – най-голямата джамия в Индия. Входът й е между две внушителни 40-метрови минарета.

Следващата забележителност, която Делхи предлага, е осмото чудо на света – храмът Акшардам. Той не е посветен на една религия, а е храм на изкуството, ценностите и вярата.

Впечатляващо е, че е построен само за пет години. 11 000 доброволци са участвали в строежа. Художници, занаятчии и строители са положили 300 милиона часа труд за построяването на храма.

В Акшардам са вложени 12 000 тона бял мрамор, които са символ на чистота и вечен мир и розов камък, символ на разцвета, донесен от Раджастан.

Любопитно е, че за строежа на основната сграда на храма не е използвано желязо. Големите плочи били носени за ръчна изработка в градове, които са на около 500-600 километра от Делхи. След като били издялани по определен начин, те били връщани в Делхи и сглобявани като пъзел.

Храмът е висок 40 метра, дълъг е 96 м, а е широк 84 м. Впечатляващи размери, който са вкарали Акшардам в Книгата на Гинес като най-големия Хиндуистки храм на Земята.

Гробницата на Хумаюн е от другите забележителности на Делхи, които не бива да бъдат пропуснати.

Гробницата на императора е била поръчана от неговата съпруга през 1562 г. Тя е първата гробница-градина на Индийския субконтинент, както и първата постройка, която използва червен пясъчник в такъв мащаб.

Освен това е и първата голяма постройка на могулите в града, като някои я определят за предшественик или прототип на Тадж Махал. Заедно с гробницата на Хумаюн, в комплекса се намират още редица други по-малки паметници.

Джанси

В индийския град Джанси се намира Радж Махал (Белият Дворец) - издигнат през 17 в. от шах Мадхукар. Външната фасада на замъка е изчистена и не толкова впечатляваща, колкото вътрешността.

Влезете ли в замъка, ще видите пленителни и колоритни стенописи, интерпретиращи религиозни сцени, както и уникални орнаментирани детайли. Впечатляващ с пищната си кралска архитектура, съставена от градиращи балкони, някога предназначен за съпругите на харема.

Един друг храм на любовта е издигнат в Джанси - Съндър Махал, който е свидетелство за любовта между индийски принц и неговата мюсюлманска любовница.

Каджурахо и храмовете на Кама Сутра

В малкото градче Каджурахо се намира втората най-посещавана забележителност на Индия -  храмовете на Кама Сутра. Един изблик на творческа енергия по време на династията Чандела (около 1000 г.) е довел до изграждането на над 85 храма, от които са останали 22, украсени с дълги рушащи се фризове, които редуват сцени от всекидневния живот с военни процесии.

Храмовете са 85, а позите в Кама Сутра са 84. Обяснението е, че единият храм в повече е бил посветен на духовното начало, като символ, че сексът е пътят за освобождаване на физическата енергия и превръщането й в духовна.

Градът е прочут с множеството си чувствени еротични фризове и скулптури, в които небесни девици вият телата си във всички въобразими пози от Кама Сутра.

Тези скулптури са своеобразен химн на живота, изпълнени с прямота, която ги прави толкова забележителни и днес, колкото са били и при тяхното първо разбулване. Обособени са в три групи – посветени на Брахма, Вишну, Шива и други божества на хиндуизма и джайнизма.

Тадж Махал

Вечният символ на любовта, Тадж Махал, се издига в Агра, досами брега на река Ямуна. Тадж Махал е построен приблизително между 1630-1652 г. по поръчка от императора Шах Джахан в памет на неговата съпруга Мумтаз Махал, която почива по време на раждане.

Съкрушеният от мъка император обявява двугодишен траур в страната и скоро решава да построи в тогавашната столица Агра на мястото на гроба на Мумтаз мавзолей, който да символизира приказната красота на любимата съпруга. По-късно там е погребан и самият Шах Джахан. Вътре в мавзолея са разположени две гробници – на шаха и на неговата съпруга.

Тадж Махал е съоръжение върху платформа с пет купола, издигащи се на височина 74 метра и с 4 минарета в ъглите (те са леко наклонени навън от гробницата, за да не я повредят в случай на разрушение). Пред храма е изградена градина с фонтани и басейн. Стените са от полиран полупрозрачен мрамор с инкрустации от скъпоценни камъни. Мраморът има интересна особеност – при ярка дневна светлина той изглежда бял, рано сутрин той става розов, а в лунна нощ – сребрист.

Джайпур

Една по-малко известна забележителност е Фатехпур Сикри - наричан още Моголската енигма или Мъртвия град. Той е строен от най-добрите архитекти на Индия и Персия в продължение на 14 години. По време на управлението на император Акбар Северна Индия достигнала незапомнен разцвет. Самият владетел бил неграмотен, но около себе си той бил събрал най-мъдрите и умни хора на страната, девет от които назначил за свои министри.

Макар и да не можел да чете, нито да пише, императорът наредил построяването на специална библиотека, която съхранявала над 50 000 ръкописа. Акбар обичал много да му четат от тях. Самият той бил мюсюлманин, но живо се интересувал от всички останали по това време религии в Индия.

Крайно впечатляващ е и Хава Махал – Дворецът на ветровете. Той е построен само от червени и розови камъни от варовик и е очарователен в сутрешните часове, когато лъчите подчертават специфичната красота на фасадата.

Дворецът е построен за махараджа Савай Пратап Сингх през 1799 г. първоначално като храм, а впоследствие и като негов дворец.

Това е било времето, когато жените в царското семейство са били принудени да живеят в строго уединение. Дворецът на ветровете всъщност е разширение на главния дворец и е замислен и построен по начин, който да осигурява на дамите възможността да наблюдават как тече животът на улицата, като същевременно останат скрити от външните погледи.

Някои оприличават двореца на резбована кутия за бижута, други на мравуняк, а трети – на пчелна пита. Но всички единодушно признават, че това е уникална постройка, архитектурен "бисер" на града и без съмнение един от символите на Розовия град Джайпур и на щата Раджастан.

Името си "Дворецът на вятъра" дължи на факта, че прозорците не са просто декоративен елемент, а част от сложна вентилационна система. Зедно с вътрешните тръби и други отвори в сградата, те създават постоянно леко налягане на въздуха в помещенията. Благодарение на това и в най-горещите дни в стаите се усеща прохладен полъх на вятъра.