На прага на Европа! Как се стигна до датата 25 април 2005?

Част втора

В дните 10-11 декемви 1999 г. се проведе срещата на най-високо равнище на Европейския съвет в Хелзинки. На срещата е взето решение за начало на преговорите с втората група страни, между които и България.

Официалният старт на преговорите с България, Румъния, Малта, Литва, Латвия и Словакия е даден по време на Междуправителствената конференция, проведена на 15 февруари 2000 г.

Месец по-рано правителството на България приема разпореждане номер 3, с което се назначават Главен преговарящ и работни групи за отделните преговорни глави.

По време на срещата в Хелзинки, се определят четирите условия на преговорния процес. В съкратен вид, те предвиждат следното:

 - Приемане на съществуващите и потенциални права и задължения на правната система на ЕС. Задължително условие: притежаване на ефективна и стабилна държавна администрация.

 - Въвеждане на преходни периоди. Задължително условие: определяне на етапите за приспособяване на acquis.

 - Правило за диференциация: Това условие благоприятства провеждането на индивидуални преговори в зависимост от състоянието и развитието на страната кандидат-членка.

 - Правило за скорост на преговорите, което допълва правилото за диференциация. Това правило дава възможност за догонване на някоя от страните от първата група, в зависимост от проведените реформи.

Началото на преговорите е съпътствано с подготвянето и издаването на т.н. Годишни доклади на Европейската комисия относно развитието на България. Първият такъв е публикуван през 1998 г.

Годината, която приближава все повече България към Европейските структури е 2002. През 2002 г. България е отворила всички преговорни глави, като същевременно е успяла да затвори предварително главите в по-малко проблемни отрасли. В началово на октомври 2002 г., е публикуван петия под ред Годишен доклад за развитието на България, където за първи път се потвърждава притежаването на функционираща пазарна икономика.

Изпълнението на един от основните “критерии от Копенхаген” отваря вратите пред България за Европейско интегриране. Усилията на страната ни и реформите в редица ключови отрасли получават своето отражение в издаването на официално предложение, от страна на Европейската комисия, за приемането на България в Европейските структури.

Европейският съвет публикува доклада “Към разширена Европа”. Част от този доклад съдържа предложение на Комисията за изработване на детайлна схема на пътни карти за България и Румъния още преди срещата на най-високо равнище в Копенхаген през декември 2002 г.

Главните принципи на пътните карти включват: начало на тесни консултации на ниво Европейска комисия и Европейски съвет от една страна и България и Румъния от друга. Целта на тези консултации е представянето на преговорна схема за двете страни както и одобряването на допълнителна предпресъединителна помощ.

На базата на Годишния доклад от 2002 г., "пътната карта” за България подкрепя усилията за бързо привършване на преговорите както и бъдещите дейности за адаптиране към трите “критерии от Копенхаген”:

 - Политически условия – тези условия за изпълнени

 - Икономически условия – частично изпълнени. Бъдещите дейности са свързани с възможността за поддържане на конкурентните сили на работния пазар на ЕС. Пълното изпълнение на тези условия ще зависи от развитието в следните отрасли: приватизационна програма; увеличение броя на малките и средните предприятия; улесняване на лиценционните процедури; реформа на данъчната и митническа администрация; защита на интелектуалните права; качество и количество на инвестициите в инфраструктурата, образованието, екологията и здравеопазването; намаляване на държавните субсидии в транспортната и енергетичната политика

 - Общностни условия – допълнителна реформа в държавната администрация и съдебната система. Допълнителни усилия в посока адаптирането на българската система към acquis в областта на земеделието, екологията и регионалната политика.

Кристиан Тонев