Био сиренце, млекце... фермери погалиха чиновническото небце

Снимка: Dnes.bg

4 / 10

Фермери от защитени зони в Западен и Централен Балкан нахраниха близо 300 чиновника от земеделското министерство, макар и да признаха, че на тях никой не им дава нищо на готово.

Те изложиха на щандове в двора на министерството и продукцията си - краве, овче и биволско кисело мляко, сирене, краве кашкавал, биологичен пчелен мед, сладка от горски плодове, яйца. Традиционните храни са произведени от малки местни ферми, подпомогнати по българско-швейцарски проект "За Балкана и хората".

Ути Бъчваров пък сготви за всички миш-маш, направен от 600 яйца от "свободни" чипровски кокошки, 20 килограма лук, 15 килограма сирене, 10 килограма извара, 20 килограма печена капия и 15 килограма домати, 30 връзки пресен лук, 30 връзки магданоз...

Интерес съм сиренето, кашкавала, млякото от Балкана не липсваше, но и самите производители обясниха, че имат нужда от повече фермерски пазари, защото там могат да продадат стоката си. Иначе оцеляването е трудно.

"Тук повечето са свикнали да отидат в магазина на голямата верига и да си купят боклуците. В другите държави не е така, там се пазарува от селски пазари, фермерски пазари, но ние не и заради това сме на това дередже", обясни пред Dnes.bg Христо Василев, собственик на 40 крави, които отглежда във ферма във врачанското село Нефела и от млякото им прави сирене.

Оказа се, че в големите магазини дребните производители не стъпват. "И ние нямаме интерес да стигнем до тях, те искат по 30 тона на месец, промоции, какво ли не, аз гледам 40 крави, произвеждам по тон, тон и половина сирене, как да правя промоции", попита той.

Христо Василев се оплака от големите инвестиции, които трябва да се направят заради хиляди изисквания към фермерите, но пък откакто земеделското министерство облекчи условията в наредбата, с която се регламентират директните продажби фермер-клиент, вече се чувства по-спокоен и не толкова притиснат до стената.

А как се гледа стадо крави? С много труд и пот, защото кравите нямат почивен ден, нито платен годишен отпуск и макар и да успее да се откъсне от тях за няколко дни, младият фермер не вярва, че ще стане факт идеята на министъра на туризма хотелиерите ни да купуват от малките стопанство сирене, кашкавал, мляко, масло за туристите на база ол-инклузив.

"Няма как да стане това. Ще си продаваме по селските пазари, имаме си витринка и всичко, никой не те гони, отиваш и си продаващ", уверен е той.

Той продава сиренето си най-вече на такива пазари и то в планински градове с "по – простолюдие, работливи хора, които си ценят качеството, искат си сиренето солено и да си го опитат".

Марин Маринов, които произвежда кашкавал също във врачанско село, го продава основно на хора, които отиват във фермата му.  Научили са го, харесва им продукцията и си пазаруват редовно.

Отделно разчита и на една витрина на пазара в столичния квартал "Борово". Прави доставки и на малък семеен хотел в Чипровци.

"И това е, от 30 крави толкова кашкавал става, а три семейства се храним", призна фермерът.

Изненадващо, но се оказа, че Маринов е доволен от Агенция по храните, защото нейни служители му помагат с документите, с пробите.

На съседния щанд е семейство Попови от Калофер. Двамата имат 200 кошера, но не смеят да се простят с учителството, защото не могат да разчитат, че ще изкарат достатъчно пари от пчелите.

"Има доста болести, а ние не можем да ползваме всякакви препарати, защото медът е био, тази година за пръв път вадим чак сега", оплака се Ева Попова.

До тях пък седи Мария Ангелова, която обаче се е отказала от старата си работа и е започнала напълно професионално да вари сладка от горски плодове.

Нейният малък цех е в чипровското село Превала. В Балкана мъжът й бере горски малини, касис, ягоди, а тя прави сладкото на две печки на дърва.

"Инвестирам още, но има много голям интерес към екопродукцията. Аз работя това с удоволствие. Цехчето ми е регистрирано, а в сладката не слагаме нищо друго освен захар и плод, не го варим, а е в стерилизирано бурканче", обясни производителката.

Колкото и да е доволна сега от начина, по който си вади хляба, тя призна, че без парите по българо-швейцарския проект нямаше да се захване да вари сладка за продан.