Скрит демографски проблем: Ромите – необразовани. Решима криза!

В България няма ниска раждаемост, но има "уникално висок отрицателен естествен прираст". Това обясни доц. Георги Бърдаров на представянето на анализа "Хоризонт 2030: Демографски тенденции в България", изготвен от него и доц. д-р Надежда Илиева.

Според прогнозата на учените през 2030 г. 42% от населението на страната ще е съсредоточено в шест града - - София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе и Стара Загора. Прогнозира се също през 2030 г. 20 процента от населените места у нас да бъдат без население и да бъдат обезлюдени, а през 2001 г. са били едва 2%.

Заради процесите на намаление на населението прогнозата на учените към 2030 г. е 60 процента от територията на страната да се превърне в "демографска пустиня".

Доц. Бърдаров посочи, че в последните години за демография у нас се говори с две клишета и те са свързани с ниската раждаемост и с намаляването на населението в "абсолютни бройки". Той посочи, че изследването цели да разчупи клишетата за демографската ситуация у нас. И допълни, че прогноза от типа "България изчезва" е пресилена.

"В България няма ниска раждаемост, но в сравнение със 100, 200 или 1000 години раждаемостта ни е по-ниска, тогава обаче детската смъртност е била изключително висока", успокои доц. Бърдаров, цитиран от БТА. 

Той отбеляза, че в началото на второто хилядолетие цялото население на Земята би се подбрало в една съвременна държава и това е САЩ - 300 милиона души. Днес населението в света е 7 милиарда души, а до края на века ще достигне 10 милиарда, прогнозира ученият.

Страната ни има нормална раждаемост за европейска държава, но и "уникално висок отрицателен естествен прираст".

"България е единствената държава в света, която в продължение на 30 години не е излязла от "тройката" на държавите с висок отрицателен естествен прираст". Половината от тези 30 години страната ни е на печалното първо място по естествен прираст - с минус 6,5 промила, но причината не е в раждаемостта, а е в изключително високата смъртност у нас - 15,5 промила, каза ученият.

По думите на доц. Бърдаров сега "България е на първо място в Европа по обща смъртност". У нас има общини, като Макреш, Ружинци, и Чупрене в Северозападна България, както и други, в които общата смъртност надхвърля 30 промила.

"Такава смъртност имат само региони, които са във военен конфликт или са поразени от болестна пандемия", коментира ученият.

Според доц. Бърдаров притеснителни са процесите, които настъпват в етническата и във възрастовата структура на населението у нас.

Ромите с висше образование у нас са 0,5 процента, със средно образование са 9 процента или над 90 процента от ромите са с по-ниско от средното образование, каза ученият. По думите на доц. Бърдаров този проблем е "по-решим" и е свързан с образованието, но много по-проблемна е възрастовата структура на населението в България.

"У нас има най-ниската средна продължителност на живота в Европа - 74,8 години, но и имаме и най-застарялото население, тъй много млади хора напускат България", обобщи доц. Георги Бърдаров.

Той каза, че преди десет години на 100 излизащи българи в пенсионна възраст други 124 българи са влизали в активна възраст. Този коефициент днес е 100 на 62, но във Видин, Габрово и Смолян е около 100 на 40.

Доц. Надежда Илиева прогнозира, че само след 12 години 20 процента от населените места в България ще са без трудоспособно население. Затова според нея до 2030 г. трябва да бъде направена времева и пространствена прогноза на населението в България.

"Може да се вземат трайни решения, за да може тази демографска тенденция да бъде обърната и те са свързани с това да задържим младите хора в България, но и да върнем повече млади хора в страната, които са заминали да учат или работят в чужбина," коментира доц. Георги Бърдаров.

Доц. Георги Бърдаров е заместник-декан на Геолого-географския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" и е експерт по демография, а доц. д-р Надежда Илиева е ръководител на секцията "Икономическа и социална география" на Департамента по География в Националния институт по геофизика, геодезия и география при БАН.