Кайзер, нацисти, съветската армия: Всички са били в Забранения град

Снимка: БТА

6 / 12

Един мъж пази спомена жив. Вернер Борхерт не се притеснява да наруши знака, който казва "Не влизайте". Запалва цигара и отмества ръждясалата порта.

Зад нея лежи "забранения" град Цоссен, намиращ се южно от Берлин.

"Кайзерът, Хитлер, съветите - всички те са били военно активни тук, един след друг", обяснява пред "Independent" 67-годишния фотограф Борхерт.

Фотографът прави туристическа обиколка на комплекса, подходящо наречена "Haus der Offiziere" (домът на офицерите - бел. ред.).

Познава сградата добре и намира ключовете, с които да запали студените флуоресцентни лампи, които осветяват сякаш безкрайните коридори с безброй врати отляво и отдясно.

Комплексът е построен още през 1916 г., когато е бил гарнизон за армията на Кайзер Вилхелм II. По-късно, по време на Втората световна война, служи като команден център на нацистите. След края на войната там са се настанили съветските войски и от там са ръководели армията в Източна Германия по време на Студената война.

"Това беше "Малката Москва" на германска земя", обяснява Борхерт, който е израснал в района.

Там е имало театър, музей, магазини, басейн, както и бараки за 40 000 войници, които са били разположени там.

"Беше културният център на Съветската армия в Германия", обяснява фотографът.

През 1994 г., след падането на Желязната завеса, обединението на Германия и разпада на Съветския съюз и последните съветски войници са напуснали комплекса.

Сега за сградите отговаря провинция Бранденбург, но в комплекса нито е инвестирано, нито е намерен купувач за него. Времето е взело своят дан от комлекса.

Жълтата боя е избледняла и сега се рони на парченца, прозорците са счупени, електрическо табло виси от стената, а по пода си личат следите от диви животни.

Някои от опустелите стаи носят спомена за добрите години на съветската власт в Източна Германия. Избледнял стенопис възхвалява комунизма, показвайки хидроелектрическа станция и мускулести работници на трактори. Пред главния вход на сградата все още стои огромната статуя на Владимир Ленин.

"Забраненият град" се е сдобил с името си по време на Студената война, защото на германци рядко е било разрешавано да се доближат до комплекса. Днес Забраненият град продължава да не е разрешен за посещения, най-вече от съображения за безопасност, макар че има групи, които го посещават.

20 000 души посещават близкия Вюнсдорф всяка година, за да научат повече за военната история. Освен "Забраненият град", в околността има и други спомени за властта на Третия райх - като сложната и тайна система от бункери.

Познати като Майбах I и Майбах II, нацистите са построили фалшиви къщи от бетон, с които прикриват входове за подземни бункери, където са се помещавали ръководителите на нацистите. Там са се взимали много от стратегическите решения по време на Втората световна война.

Повечето от комплексите Майбах е разрушено след края на войната от съветските войски, но огромен подземен бункер, познат като "Цепелин", все още е достъпен.

Всичко това е било обвито в тайна още по време на нацистите.

"Хората, които живеели тук, разбира се са знаели, че е нещо свързано с армията, но не са знаели детайли", разказва Силвия Радемахер, друг гид. По време на Студената война мистерията не е била повдигната.

Радемахер смята, че военната история е нещо повече от разходка в бункери.

"За мен това е мемориал, предупреждение, че трябва да учим младите, че всичко това не трябва да се случва отново", завършва тя.