Цената на щастието

Често сме чували “И богатите също плачат”, но като че ли не вярваме.

Всеки иска да е като тези с многото богатства, сякаш притежавайки парите под възглавницата, човек го чака щастието на земята. Оказва се, че парите обременяват повече, отколкото можем да си представим.

Учени,  които от доста време се занимават с изследването на щастието и влиянието на парите върху психиката, обясняват, че човешкото съзнание трудно отстоява на финансовото могъщество.

Всъщност още в най-дълбока древност хората са знаели до къде може да доведе могъществото на парите и колко е лесно човек да се превърне в техен роб.

Затова има безкрайно количество приказки, митове и легенди.

Една от най-известните е за фригийския цар Мидас, който си пожелал всичко, до което се докосва, да се превръща в злато. Желанието му било изпълнено, но за негов ужас, в злато се превръщало също яденото и пиенето.

Подобни истории продължават и в съвремието. Все пак има и хора, които успяват да запазят човешкото си отношения към близките си, дори и след като ги връхлети голямото богатство.

Сю и Пол Розенау от американския щат Минесота удрят най-големия джакпот в историята на местната лотария - 180 милиона долара.И какво от това...

"Бяхме ли щастливи? В общи линии - да. Първоначално изобщо нямахме представа какво да правим. Към кого да се обърнем за съвет? После се обадихме на нашия данъчен съветник и оттам нататък нещата се развиха без проблеми."

Затова пък двамата американци запазват своя предишен начин на живот.

Те инвестират голямата част от парите в една фондация с идеална цел. Те не променили отношението си към своите близки, което е едно от най-важните предпоставки  за щастлив живот. Така смятат учените. Но според Бруно Фрай, икономист от ниверситета в Цюрих, това твърдение не се отнася за хората, живеещи в крайна бедност:

"За хора, които разполагат с нисък доход, повишаването на доходите е нещо много съществено, което силно увеличава задоволството от живота.

Същото се отнася до бедните страни: когато се увеличат средните доходи на хората, това сериозно повишава удовлетворението от живота.

Затова не е редно да се казва, че в развиващите се страни хората са бедни, но щастливи и доволни от живота си и да се прави погрешният извод, че няма нужда от някакви подобрения. Тъкмо обратното е вярно."

Всъщност, след като задоволят основните жизнени потребности на хората, парите не играят вече съществена роля по отношение на усещането за щастие.

В това е сигурен п сихологът от университета Харвард Тал Бен Шахар:

"Става дума за недоразумение, което е заложено у нас по рождение. Хората постоянно стават жертва на това недоразумение.

По всяка вероятност то се гради върху опита от векове и хилядолетия, който им казва: трябва да събираме, за да оцелеем.

Онези, които са имали най-големите запаси от храни, са имали някога най-добър шанс да преживеят до идната зима.

Това сме научили от праисторията. И днес хората функционират по същия модел както едно време, макар че обикновено няма никаква нужда и повод да събират и складират.

Все още повечето хора си мислят, че увеличаването на притежанията подсигурява съществуването и щастието им."

Сложните взаимовръзки между щастието и парите занимава и психолози от университета във Ванкувър.

Те комбинират две предпоставки: Първо: парите сами по себе си не носят щастие и Второ: хората желаят да имат добри социални контакти. Може би - такава хипотеза изказват учените - парите ощастливяват човека само тогава, когато той ги употребява по социален начин.

Лара Акнин описва два от експериментите: "Анкетирахме 16 служители в една Бостънска фирма, които наскоро бяха получили увеличения на заплатите.

Ние установихме нивото на тяхното задоволство преди получаването на премията, както и 6-8 седмици след това, когато повечето от тях вече бяха изхарчили парите.

Оказа се, че има съществено значение, по какъв начин и за какво са били похарчени парите: Онези, които ги бяха използвали за това, да доставят щастие на други хора, бяха по-доволни и щастливи от онези, които ги бяха изхарчили за самите себе си", обяснява психоложката.