Година след трагедията на Еверест – пари и липса на опит погуби 11 души

Алпинистът Нирмал Пуржа винаги реагира със спокойствие във време на криза. Когато на 22 май 2019 г. той стига до подножието на връх Еверест и вижда опашката от над 100 души, вече е наясно, че трябва да загърби рекорда, който се опитва да постави, за най-бързо изкачване. Именно той публикува и снимката в Instagram, която показа на света колко опасна е обстановката горе в планината, когато преди 1 година 11 души загубиха живота си на Еверест.

"Всички са на една тънка линия между живота и смъртта"

През 2019 година имаше само три подходящи дни, в които алпинистите можеха да стигнат Еверест. През 2018 г. те бяха 11. Пуржа знае, че ще има опашка. Не предполага обаче, че тя ще е толкова голяма. Последните метри към върха са най-откритото място от маршрута. От двете страни те дебне пропаст от близо 3000 метра. Стоейки на едно място хората замръзват, а кислородът им свършва. Това е най-ужасното място, на което можеш да се окажеш в задръстване. А Пуржа прекарва на нея два часа.

Пътят е много тесен, а по-неопитните алпинисти са се вкопчили във въжето за безопасност. По-опитните от тях пък не могат да се откачат, за да ги изпреварят. Хората продължават да се трупат, а Пуржа осъзнава, че ако трябва да се помогне на някой в беда, това ще е невъзможно.

"Ако трябваше да пренесеш тяло, никой нямаше да може да ти направи път. Всъщност... нямаше път. На тази височина всеки се грижи за собственото си оцеляване. Всички са на една тънка линия между живота и смъртта", разказва алпинистът пред  The Guardain.

Пуржа е не само опитен алпинист, но и бивш военен. Той успава да организира хората в подножието на върха, които спорят, кой да се качи пръв. Те му се доверяват именно заради миналото му в армията, ала други, също опитни алпинисти, не успяват да въдворят ред и да убедят по-неопитните сред тях, че трябва да се върнат. Стига се до типичен "алфа сблъсък" между хората, които искат да се качат на Еверест и гидовете им.

"Когато са в стресови ситуации, хората крещят. Но на тази височина можеш само да измрънкаш няколко думи.  "Движи се бързо! Слез!" Не съм съгласен с това, но хората се качват на Еверест с огромно финансово бреме. И не само това - те се подготвят с месеци. Това е причината всеки да бърза да се качи", обяснява Пуржа.

В планината има етичен код, но някои не го спазват

Една година по-късно Томас Бекер все още се чувства притеснен от начина, по който са реагирали алпинистите в подножието на Еверест. По онова време той е изкачил много върхове, но за първи път се опитва да покори Еверест.

В злополучния ден се оказва на опашка от 40 човека зад жена, която очевидно се мъчи. Бекер се изненадва колко неопитна е тя. Жената не успява дори да забие брадвата си за лед правилно, а той прекарва няколко часа, в които и дава съвети как да се движи и я хваща, когато се подхлъзва към бездната. Останалите алпинисти зад тях са нетърпеливи. Те започват да викат: "Какво правите, по дяволите! Движете се!"

Но това, което плаши Бекер най-много, е липсата на морал сред новите алпинисти. През нощта някой краде 8 от бутилките с кислород на екипа му.

"Има си етичен код в планината. Никога не правиш това, защото може да се окаже фатално. Разбира се, може да вземеш един, за да оцелееш, ако бедстваш. Но да откраднеш цяла партида... Хората, с които се изкачвах, казаха, че виждат подобно нещо за първи път", обяснява той.

Мечтата на Бекер да види Еверест, върхът, за който толкова много е чел, бързо се превръща в кошмар.

"Минах покрай мъж, който висеше на въжето. Беше починал там. Докато се кача на върха, видях поне пет или шест трупа. Има хора, лежащи на пътя, замръзнали. Брутално е", спомня си той.

"Нямаше го момента на "Преоткрих Бог!". Бях съсипан. Мечтаех да се кача на Еверест от дете. Но едно 13-годишно дете би останало разстроено", казва той.

Но според някои експерти, не са виновни опашките, а големят брой неопитни алпинисти

"Обаждат ми се хора и ме питат: "Никога не съм се катерил никъде, може ли да се кача на Еверест с твоята компания", казва Грег Верноваж, ръководител на експедицията на Еверест с International Mountain Guides. Той отказва, но е сигурен, че някъде там има фирми, които се съгласяват с тази лудост. Компаниите, които предлагат по-евтино изкачване до Еверест пък имат по-малко опитни гидове, по-малко свободен кислород и почти никакъв опит в това, как да се справят в екстремни ситуации. 

"Хората си мислят, че върхът им е в кърпа вързан"

През май и германецът Дейвид Гьотлер се опитва да се качи на Еверест. Когато вижда опашката обаче осъзнава, че трябва да се върне. Той се опитва да стигне до най-високата точка на света напълно сам, със собствена екипировка и без кислород.

"Има много малко хора, които могат да го направят. Но да чакаш на опашка без кислород е много рисковано", разказва той. Алпинистът поема наобратно на 100 метра от върха. Не го изненадва опашката, тъй като не отиваш на Еверест с намерението да си сам. Изненадва го това, колко бавни са хората пред него.

"Имаше хора, на които им отне 14 часа да изминат дистанция, която на мен ми отнема два часа. Тези хора често нямат нищо общо с планините. Имам чувството, че са останали с идеята, че Еверест е страхотно място и си казват: "Нека го направим!", спомня си той. И според Гьотлер причината за високата смъртност са неопитните алпинисти.

"Всичко това можеше да бъде предотвратено. Изненадващо е, че умрелите не са повече, като се има предвид колко неподготвени и наивни са хората. Те дават пари, наемат агенция и са убедени, че стигането до върха им е в кърпа вързано", обяснява германецът.

Ще се повтори ли това?

Тази година никой няма да се качи на Еверест заради COVID-19. Заради опашките миналата година, правителството на Непал въведе по-строга регулация. Но липсата на туристи тази година се оказа сериозен удар за страната. За това много експерти се съмняват, че по-строгите мерки ще бъдат взети, тъй като тези пари са нужни страната.

Групите, които трябваше да се изкачат през 2020 г. ще се върнат през 2021 г., което означава, че можем да станем свидетели и на още по-големи опашки. Тук ударът на икономическата криза може и да се окаже положителен, тъй като по-малко хора биха си позволили тази авантюра,за която не са подготвени.