По съседски

Какви комшии имате – услужливи, гадни, особени или нещо друго?
7 сеп 2005 16:53,
По съседски
Илюстрация: Corbis
Със сигурност повечето от вас могат да се похвалят с интересни съседи. По принцип българите имат необходимите качества, за да попаднат в графата „особен комшия“ - само си помислете, че допреди век и нещо по-голямата част от населението е живяло в провинцията и ще стане ясно за какво иде реч.

Нашият вход, например, има интересен ритъм на живот, с който всеки новодошъл е хубаво да се съобрази и за негово добро е да го направи по-бързо.

3 през нощта. Съседът отгоре излиза на балкона, като звуково създава впечатлението, че е слон, болен от коксартроза, остеопороза и още няколко заболявания на опорно-двигателния апарат, за които не помагат и безплатните лекарства от здравната каса.

Обляга се на парапета и започна нощно наблюдение на Ладата си, която е на около 3478 години преди новата ера, но в неговите очи е неустоимо съкровище за автокрадци, затова по-добре да си стоим и да си я гледаме. Засега не ми е ясно какъв е планът, ако случайно някой нещастник наистина се излъже да задигне трошката, може би ще скочи по бели гащи от 7-я етаж и ще го залови на местопрестъплението.

След като се убеди, че Радослав Цукровски /виден български автокрадец, изучаван в 6-ти клас/ не се е спотаил до пощенските кутии, за да се хвърли върху Ладата, съседът се изтътрузва обратно в хола, като затвърждава усещането за слон на смъртен одър.

6 сутринта. Съседът отгоре си общува с кварталните гълъби. Рони им хляб на балкона, говори им и се закача. Комуникира с тях, разпитва ги за живота и новостите около тях. „Как си, момчето ми, май си гладничък“. Вади се хляб и започва дълго трошене. Гледката на изгряващото слънце бива закрита от пърхащи криле и човки.

Трохи падат по балкона, докато пернатите крякат и се кълват, защото конкуренцията е тежка и въобще природата е най-добрият пример за това, че оцеляват само силните. След като мухлясалият самун е натрошен, някой гълъб /на произволен принцип/ бива заловен за храна на котките на съседа. Дето се вика, да се затвори хранителната верига.

7 сутринта. Съседът от още по-горе вади пушката изпод леглото си и започва масов обстрел на гълъбите, защото му пречат да спи. Така озвучаването в квартала добива разнообразен характер, защото да слушаш само крякането на гълъбите доскучава. В този момент на тежки военни действия е препоръчително да не се излиза на балкона, защото някоя заблудена сачма току виж ти отнесла главата. Ако обаче се налага да се излезе, най-добре да се приложат стратегически тактики като лазене на лакти и търкаляне до кухнята, където се намира кафеварката.

8 сутринта /ако доживееш/. Съседът от още по-отгоре /този с бойния арсенал/ слиза при неговите си неолитни трошки, въоръжен с чук, флекс и няколко други инструмента, чието наименование още не съм овладяла. Завира се под първото от трите си превозни средства и започва чукане в упоение, защото мечтата на средностатистическия български мъж е да си има захабено, парцалясало одеалце, тъмносин гащеризон и ключ номер 8, с които да се изтегне под колата и да си изкара няколко денонощия там.

8 вечерта. И двамата съседи – стрелецът-гълъбофоб и гълъбофилът, се събират на пейката пред входа, защото приятелството си е приятелство и нищо не може да го помрачи.

Събират се и съседи от други входове. Понякога, когато атмосферните условия го позволяват, се опъва скара и се цвръцват кебапчета. Създава се впечатление за уютен магистрален хан, в който всички много се уважават.

9 вечерта. Съседите отдолу пък вадят скара на балкона си, където по мои наблюдения и умозаключения, пекат сланина от много възрастна свиня. Изпаренията неумолимо се издигат към нещастниците от горните етажи, защото такива са законите на физиката и общо взето няма как да им се противостои. Ако се опиташ да кажеш нещо /на месарите/, рискуваш да станеш жертва на два типа отмъщение, в зависимост от това колко добре е била храносмляна свинята: разбиване на вратата или на звънеца.

10 вечерта. От близко намиращия се парк започва да се носи тежка чалга, която създава впечатлението, че се женят тринайсет ромски булки, а Цар Киро им е кум и на тринайсетте.

Всичко това обаче в един момент престава да ти прави впечатление, защото така е устроен човешкият мозък. Дори, докато бях извън София през отпуската, сутрин се будех с копнеж в ушите и очите, чакайки да дочуя мил звук на пърхащи криле.

Както се казва – всичко е до навик. Дори и миризмата на препечена възрастна свиня.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase


Спонсорирано съдържание