Цялостната оценка за дейността на правителството бележи лек спад спрямо април - 20% одобрение срещу 41% неодобрение, според проучване на Алфа Рисърч, проведено в периода 07-13 юни сред 1026 българи в страната.

Премиерът Бойко Борисов остава незасегнат от този спад  - с 33% рейтинг той продължава да е най-харесваният политик в страната, но редица министри от неговия кабинет фокусират недоволството на по-широки слоеве, или точно определени социални групи.

Поредица от събития през последните месеци като планираното повишение цените на тока, дискутираните реформи в здравеопазването и пенсионната система, конфликтите в ромски махали и дебатите около съдебната реформа повишават социалното напрежение, критичността и разочарованието от ефективността на изпълнителната власт.

Новата тенденция, която социолозите регистрират през юни и която се наблюдава изключително рядко, е нарастване едновременно и на доверието, и на недоверието към няколко ключови министри. Най-изявен е този феномен в отношението към здравния министър Петър Москов и социалния Ивайло Калфин. Наред с регионалния министър Лиляна Павлова те продължават да формират Топ 3 на най-успешните членове на кабинета, като обаче увеличават както ядрото на своите фенове, така и кръга на своите противници.

В ситуация на поляризация на отношението към Москов и Калфин, регионалният министър Лиляна Павлова се откъсва като лидер в класацията на най-успешните министри с 30.7% положителни и само 3.8% отрицателни оценки. Одобрението за дейността на Петър Москов също нараства спрямо април (от 24.3% до 27.8%), но интензивно се увеличават и критиците му (от 10.5% през април до 16.1% през юни). Аналогична е тенденцията в мнението за работата на социалния министър Ивайло Калфин (нарастване на положителните оценки от 19.7% до 25% и на отрицателните от 9.1% до 11.7%).

С близък до Москов индекс за дейността е и министърът по еврофондовете Томислав Дончев. Макар и в значително по-малка степен, той продължава да е сред популярните имена в кабинета (15.6% положителни и 4.9% отрицателни оценки).

На обратния полюс – най-неодобряваните членове на правителството – хората продължават да поставят образователния министър Тодор Танев (3.9% одобрение и 20% неодобрение) и икономическия Божидар Лукарски (3.2% одобрение и 17.2% неодобрение). Притесненията около повишението на цените на тока понижават рейтинга и на енергийния министър Теменужка Петкова (1.3% одобрение и 14.9% неодобрение).

Най-значим спад е налице в оценката за работата на министъра на културата Вежди Рашидов. Със 7.3% положителни и 18.4% (вторият най-неодобряван министър след Тодор Танев) отрицателни оценки той се срива от челото в дъното на таблицата.

Личните рейтинги на президента Росен Плавнелиев (24%) и министър-председателя Бойко Борисов (33%) са по-високи от тези на повечето държавни институции. Следващите месеци ще покажат дали тe ще са в състояние да спечелят обществено доверие за невралгичните реформи и така да спрат ерозията на институционално доверие или обратното – ерозията ще повлече и тяхната подкрепа, ако проблемните сектори не бъдат успешно реформирани.

На дъното по обществено доверие сред държавните институции продължава да бъде съдебната власт. Съд  и следствие събират по 8% доверие, прокуратурата – 6%. Аналогично е и отношението към БНБ (9%). С действията си по казуса КТБ централната банка срина дълго трупания си капитал на доверие и вече една година не може да го възстанови. Малко по-високо е доверието към полицията (18%) и армията (19%), но и при тях трендът е негативен. Единствените обществени институции, при които доверието доминира над недоверието, са БНТ (52%), БНР (48%) и Българската православна църква (35%).

55% от анкетираните смятат, че инициираният от президента референдум за изборните правила може да донесе позитивни промени в излъчването и контрола над народните избранници. Приблизително толкова е и делът на хората, които възнамеряват да участват в допитването, което означава, че сме на практика на границата за валидност на референдума. Оттук нататък от партийната мобилизация и гражданската активност ще зависи дали ще се промени настоящото статукво в изборния процес.

Доверието в основните държавни институции остава в рамките на регистрираните през последните години ниски граници. Парламентът продължава да е институцията с най-нисък рейтинг (10% доверие срещу 52% недоверие).  Малко по-високо, но също преобладаващо негативно е и отношението към неговия председател Цецка Цачева (16% доверие срещу 43% недоверие).

Ако следващата неделя имаше избори, парламентарно представените партии биха запазили в общи линии подкрепата, с която влязоха в 43-то Народно събрание. От началото на годината ГЕРБ бележи постепенен лек спад, но остава първа политическа сила (21.9%). БСП излиза от най-ниската си точка и реализира символичен ръст (11.5%), ДПС запазва устойчиви позиции (7.3%). Двойствената позиция, която заемат ПФ и АБВ – едновременно на участници и критици на правителството, очевидно им носи известни бонуси. Патриотите достигат електорално РБ, който е в застой (и двете партии имат по 5.7% подкрепа), АБВ нараства до 3.5% и така изпреварва Атака (3.2%).

На национално равнище ГЕРБ запазва доминиращата си лидерска позиция ( 21.9%), но бележи плавен спад спрямо началото на мандата. БСП остава втора политическа сила и дори леко подобрява позициите си (11.5% ), но все така е на минимална преднина пред ДПС (7.3%), което като правило мобилизира рязко избиратели непосредствено преди избори. Лек отлив се наблюдава и в Реформаторския блок. Тактиката на „подкрепа и критика“ се оказва успешна за ПФ и АБВ – те леко подобряват позициите си – съответно на 5.7% и 3.5%. Реформаторският блок, към чиито министри имаше най-много атаки през последните месеци, запазват вота си от 5.7% .

Доверието към лидерите на основните политически сили следва в общи линии посоката на електоралната им подкрепа. Борисов запазва най-висок личен рейтинг сред партийните лидери – остава незасегнат от спада на правителството и някои министри, но и не добавя нова подкрепа. Лидерите на БСП Михаил Миков и на ДПС Лютви Местан запазват одобрение основно от собствените им електорати.

Лидерите на ПФ Валери Симеонов и Красимир Каракачанов, също както и самият Патриотичен фронт, подобряват леко позициите си. Аналогична е тенденцията при Георги Първанов, а сред извънпарламентарните политици Татяна Дончева е с най-висока подкрепа. Противоречиви са тенденциите при лидерите на РБ – Божидар Лукарски, Радан Кънев и Николай Ненчев бележат лек спад, а рейтингът на Меглена Кунева остава практически без промяна.

Електоралната картина на национално равнище не е показателна обаче за съотношението на политическите сили в местните избори, където съчетанието от мажоритарен вот и регионална тежест на партиите има водеща роля. Въпреки че голяма част от тях не са издигнали своите претенденти за кметските постове, с наближаването на изборите нараства обичайната нагласа в България „за промяна”.

Общо 51% искат да запазят настоящите си кметове, а 47% се обявяват за промяна. Твърде е вероятно на много места изходът от надпреварата да се реши на втори тур в зависимост от уменията на кандидатите да формират обществена подкрепа, по-широка от чисто партийната.

Водещите три проблема за мнозинството от гражданите в общините са много тясно свързани един с друг – липсата на работа, обезлюдяването на регионите и лошата селищна и междуселищна инфраструктура. С изключение на най-големите градове – София, Пловдив, Варна и Бургас -  тези проблеми са водещи във всички останали общини. В големите градове на мястото на обезлюдяването идват корупцията и лошото административно обслужване на гражданите.

Продължаващата емиграция на хората в активна трудова възраст към големите градове и чужбина променя рязко икономическата и социална картина в регионите, увеличава рисковете от битова престъпност, пълзяща гетовизация и контролиран вот.

Добре известните изборни практики, придружаващи местния вот  - компромати, черен ПР, контролиран вот - могат да откажат мнозина граждани да гласуват и така да затвърдят статуквото.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase