Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Dnes.bg

1234

Смяната на българския лев с евро съвсем доскоро беше разглеждана като нещо, което неминуемо ще се случи. На 10 юли 2020 г. България официално влезе във Валутно-курсовия механизъм ERM2, но към днешна дата спорът дали страната ни трябва да премине през тунела на единната валута изглежда все по-сложен.

"В момента еврото не стои особено добре чисто конюнктурно. Обезценката му достигна 10-12% спрямо нивата, на които беше преди 6-12 месеца", коментира по време на днешното издание на форума Banking Today, организиран от Investor Media Group, Красимир Катев, управляващ партньор на Delta Capital Investments и бивш заместник-министър на финансите. Като основни причини той посочи последиците от пандемията, войната в Украйна и негативното позициониране на еврото спрямо долара.

"Дали България трябва да се присъедини към еврозоната е напълно безсмислена тема. Трябва, категорично, защото това ще повиши кредитния ни рейтинг, ще доведе до намаляване на спредовете и ще улесни достъпа до спасителните кредитни линии на ЕЦБ в случай на нужда. Както при Гърция – добре е да имаш голям и влиятелен приятел с дълбоки джобове. Освен това приемането на еврото ще намали трансакционните разходи. Да не говорим, че по този начин ще затвърдим нашата геополитическа принадлежност към цивилизационния свят“, каза още Красимир Катев.

Банкерът Левон Хампарцумян пък припомни, че приемането на еврото е наш ангажимент още от влизането ни в ЕС, макар и за изпълнението му да не е заложен срок и да не са предвидени санкции, ако не се случи. Той обаче беше категоричен, че влизането в еврозоната ще даде сигурност и гаранции, че няма опасност от резки завои, ако на власт дойде някой с радикални виждания.

"Въпросът не е дали да се присъединим към еврото. Въпросът е кога да стане това и смятам, че колкото по-бързо, толкова по-добре, защото то ще бъде като геополитическа котва в една несигурна среда, от която ще имаме много повече плюсове. 0,4% от стопанския оборот на ЕС идва от България, но ако се оправим икономически, ще стигнем до 1-1,5%. Светът и без пандемията и без войната имаше дисбаланси в системата на доставки. Сега системата се разпада на по-къси вериги и това е нашият шанс да се интегрираме успешно в тях. А еврото ще помогне много", каза банкерът.

Според икономиста проф. Красимир Петров пък еврото е загубило своята сила и стабилност и вече се разглежда като "долнопробна валута" още от кризата от 2008 г. "Оттогава политиката на ЕЦБ е политика на бананова република. За няколко години ЕЦБ буквално утрои паричната си маса, което показва колко слабо е еврото", каза Петров.

"Всички централни банки вдигат лихвите. Единствената, която се бави, е ЕЦБ. Имаме феноменална инфлация, а „мадам Инфлация“ (председателят на Европейската централна банка Кристин Лагард - бел. ред.) каза, че няма да има повишение. ЕЦБ поддържа най-ниските лихви. От 4,7 млрд. евро сега балансът на ЕЦБ е 9 млрд. евро. Институцията продължава с огромни темпове с количествените улеснения. Според мен в момента еврото прилича на комбинация от гръцката драхма и италианската лира", каза още икономистът.

Красимир Катев обаче не се съгласи с него и посочи, че в момента в общ план, ако се погледнат резервите на големите световни банки ще се види ясен тренд – намаляват резервите в долари, а се увеличават тези в евро и китайски юан.

"Съгласен съм само с това, че политиката на ЕЦБ е абсолютно неадекватна. Трябваше преди повече от година да почнат да вдигат лихвите. Но САЩ са пристрастени към нулевите лихви и печатането на пари, а ЕЦБ и Фед действат  пропорционално. Но никой не говори против американския долар. Проблемът е, че САЩ със закъснение се опита да навакса, а Европа е много, много назад. Вероятно това е свързано и със смяната на ръководството на ЕЦБ, защото ми се струва, че личностните характеристики казват влияние и върху политиките, които се провеждат. Чехия и Полша не са в еврозоната и повече от година вече вдигат лихвите.  За страна като България обаче, която е с много по-различна икономика от тази на Чехия и Полша, плюсовете от въвеждането на еврото са много повече от минусите“, категоричен беше Красимир Катев.

"Рецесията не е нещо невиждано и нечувано, случвало се е и преди и води до намаляване на инфлацията", каза Красимир Катев.

Той обаче подчерта, че по-скоро е притеснително дали към 2024 г. страната ни ще покрива критериите за инфлация за влизане в еврозоната. "Мисля, че няма да успеем. Правителството трябва да направи кампания като Хърватия,  да се изключи този критерий. Сега е моментът да го договорим това. Присъединяването към еврозоната е огромен плюс, просто трябва да го направим по правилния начин, да лавираме и да бъдем гъвкави. Защо не говорим за мерките и начина, по който това ще стане? Вече е време, надявам се в Плана по просъединяването да го има това. От лятото следващата година ще трябва вече задължително да се наблегне на тази тема", каза бившият заместник-министър на финансите.

Още за събитието четете в Investor.bg

Какво още казаха експертите вижте в репортажа на телевизия Bulgaria ON AIR

Генерални партньори на Banking Today са Пощенска банка и ПроКредит Банк. Основни партньори на събитието са MFG, БОРИКА АД и Българо-американска кредитна банка. Banking Today се провежда с подкрепата на TBI Bank, Neterra и Acronis.

Институционални партньори на събитието са Българската стартъп асоциация, Българската асоциация по информационни технологии (БАИТ), Българската финтех асоциация, CEED Bulgaria, Sofia Tech Park, Betahaus Sofia, Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ), Български форум на бизнес лидерите, Френско-българската търговска и индустриална камара и Германо-Българска индустриално-търговска камара.

Медийни партньори са Bloomberg TV Bulgaria, сп. BusinessGlobal и сп. „Мениджър“.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase