Александра Сърчаджиева е едно от малкото съвсем млади лица на българския театър с достатъчно покани и изяви, за да можем да я определим като “изгряваща звезда”. В най-добрия смисъл на думата. Защото, както знаем, в България “звезда” се става като се появиш по телевизията, участваш в няколко хубави постановки – по възможност на известни режисьори - и снимаш главна роля във филм.

Добрата новина е, че при нея нещата се стекоха като по учебник – тя стана популярна около Мелотивимания по БНТ, после влезе в НАТФИЗ и, още преди да е завършила, започна да играе на мястото на Стефания Колева в “Ножица трепач”, участва като Нина Заречная в “Чайка” на Коко Азарян и като Вела във “Вампир” в “Сълза и Смях” и междувременно изгря в киното с главната си роля в новия “Шивачки”. Справи се с всичко прекрасно и затова набързо й зададохме няколко приятелски въпроса. Онова, което на разбрахме, е между думите. Където е и театърът...

Разкажи малко повече за премиерата на представлението „В ледовете”

Моята роля е на едно момиче – Юра. То е избрано от героинята на Бойка Велкова – Адриана – да премине един сложен път, да предаде на живите едно послание и да продължи Живота по един особен и труден начин. Моята героиня не може да се примири и да приеме смъртта.

Ти опря ли се на своя емоционален опит, за да достигнеш до персонажа?

Всяка роля минава през актьора. Но аз не мисля, че има човек, който е готов да приеме и да се примири със смъртта на близък човек.

Как ставаш?

Трудно.

Как лягаш?

Лесно, веднага заспивам.

Кога те гони безсъние?

Когато съм притеснена за някоя роля.

Какво е за теб “Вампир”, защо прие да участваш – все пак си на щат в Армията...

Аз исках да играя в представлението, защото ми хареса екипът. Това беше натоварена премиера, репетирахме по 6 часа на ден. Но мисля, че се получи. И това е най-важното. Хубавото на театъра е, че с течение на представленията, можеш да си оправиш ролята, докато в киното каквото заснемеш – това е.

Какво четеше в тоалетната?

Нищо.

А какво четеш извън тоалетната?

Всичко ха-ха! Ами книги, различно, последно - “Сняг” на Орхан Памук.

От кого се учиш в театъра?

Ами например за ролята на Нина Заречная в “Чайка” много ми помогна Коко Азарян. Всеки сигурно иска да работи с него, аз в началото доста се страхувах, имах направо сковаващ респект. Никога не съм предполагала, че ще завърша и ще имам възможността да работим заедно и му благодаря за доверието, което ми гласува. Но той ми помогна. Помогна ми и целият екип – защото работиха с много голяма любов.

Иначе във ВИТИЗ се учех най-много от моите професори и асистентите. Както и от колегие. Ха-ха то се оказа, че от всички се уча. Ама така е, човек се учи докато е жив.

Как може един толкова млад актьор да пробие, да успее бързо да се наложи в театъра – все пак ти за много малко време изигра доста големи и класически роли...

Аз не мисля, че съм успяла. Като цяло е въпрос на шанс и късмет.

Не те ли уморява да прескачаш от роля в роля?

Според мен е възможно да направиш много роли за кратко време ако работиш с кеф. Или ако е хубав текстът и екипът знае какво прави. Аз досега съм попадала само на точно такива хора. Разбира се, всеки може да се издъни, никой не е застрахован от това.

Кого наби последно?

Едно момиче. Защото се скарахме и накрая вече не ми се крещеше.

Какво ти казват гласовете?

Да съм честна.

Кога не искаш да се събуждаш?

Когато ме боли

Какво би направила, ако си всемогъща?

Ще направя хората по-добри.

Три желания?

Да върна мама.

Ти скоро кандидатства в НАТФИЗ. Защо все по-малко хора отиват на изпитите за актьори там?

Ами не знам... сигурно не виждат бъдеще в професията...

А има ли бъдеще?

Според мен има. И мисля, че държавата трябва да дава повече пари за обучението на артисти и за културата. Държавата трябва да се грижи за културата и изкуството си, защото един ден тези, които ще дойдат, няма да съдят по грозните панелни блокове и постройки, а по културата, която им оставим. Така мисля.

Гледаш ли кино?

Гледам. С приятели.

Какво те впечатли последно?

“Шивачки”, ха-ха. Не, наистина не бях го гледала – само в много суров вариант. И много ми хареса. Мисля, че е станал хубав филм.

Какъв е проблемът на българското кино?

О, не се чувствам компетентна да отговоря на този въпрос. Според мен започват да се правят много хубави неща. Да, имаше период, в който нищо не се случваше, имаше застой, но не можем да кажем, че през последните 15 години е отврат. Не е така, има хубави филми - “Изпепеляване” например е един много хубав филм.

Според мен проблемът е, че не се дават пари за кино. И хората кандидатстват и чакат по не знам колко време, и сценариите остаряват... Това също се превръща в проблем. Ти си писал 5 години един сценарий, кандидатстваш и ти дават пари след още 5. Ми то вече няма давност, смисъл няма. Не е това, което е било.

Ползваш ли интернет?

Не. Изобщо. Нищо не разбирам

Кино или театър?

И двете. Много са различни, много ми харесват и много се надявам да имам възможност да работя и в киното, и в театъра.

Какво предстои?

Репетиции в ”Одисей” с Теди Москов.

Ти си?

Аз съм аз.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase