Преди две години Невена Пежич* започва добре платена работа в хотел "Славия" в центъра на Белград. Но не като рецепционистка или камериерка. Невена преподавала немски език. Част от стаите в хотела били превърнати в класни стаи, над 100 души изучавали немски език в тях от сутрин до следобед. "На хората им беше обещана работа в Германия, веднага щом научат достатъчно добре езика. Настаняването в хотела беше платено, както и храната, някои дори бяха получили джобни", спомня си Пежич. Организатор на курсовете била посредническата агенция Artigum Management. Служителите ѝ твърдели, че агенцията е част от "германски работодател".

Сред кандидатите за работа имало много сърби, но и хора от съседните балкански страни, например от Северна Македония или Босна. За четири месеца те трябвало да овладеят езика до ниво B2 - нивото, което се изисква за работа в Германия. "Това беше почти невъзможна мисия", казва преподавателката. "Мнозина се отказаха, защото целта беше много трудна за постигане. Някои се оплакаха, че са били излъгани от агенцията. Те бяха оставили семействата си у дома и бяха вложили всичките си надежди в това начинание", разказва още Невена.

Това е само един от безбройните примери на "имиграционната индустрия". Индустрия, родена от мизерията на Балканите и недостига на медицински персонал в Германия. От години посреднически агенции набират в Западните Балкани персонал за германските клиники и старчески домове, пише DW. Посредниците получават тлъсти премии.

10 000 евро премия за посредника?

Наскоро Федералната агенция по заетостта обяви, че днес общо 50 000 граждани от шест държави от Западните Балкани (Сърбия, Босна и Херцеговина, Албания, Косово, Северна Македония и Черна гора) работят в медицинския сектор в Германия. Година преди това броят им е бил 43 500.

Според прогнозите, само след пет години в Германия ще има около 200 000 незаети работни места за болногледачи. "Вече няма смисъл да пускаме обяви за вакантните места в Германия, защото за тях не кандидатстват германци", казва ръководителят на отдел "Човешки ресурси" към голяма верига домове за възрастни хора, която предлага места за над 7000 души. Те са готови да платят на посредника около 10 000 евро за сключен договор с болногледач.

В разговор с ДВ няколко посредници споделят, че германски клиники и старчески домове плащат до 15 000 евро за всеки един болногледач от Балканите. Сумата обикновено се поделя между езиковите училища и хедхънтърите на място. Смята се, че тази индустрия реализира няколкостотин милиона евро годишен оборот и не се чувства обвързана с особено много правила.

Кай Симон е ръководител на посредническата агенция IPP Health в Кьолн - една от най-големите агенции, наемаща работници от Балканите. Той е чувал множество истории за посредници, които дават лъжливи обещания. "Стартът в Германия е достатъчно труден. Ако агенцията дава нереалистични обещания на хората, става още по-лошо", казва той в разговор с ДВ. Симон казва, че немалко посредници умишлено не уточняват дали става дума за бруто, или нето. Или пък казват, че служителят може веднага да вземе цялото семейство със себе си. "Не е редно хората да се примамват с лъжливи обещания, да бъдат карани да напуснат родината си и да се преместят в Германия по този начин. За мен това е трафик на хора", твърди Симон.

Друг посредник, който не желае да споменаваме името му, признава, че се опитва да вербува хора от болниците в балканските страни. За целта той работи с няколко медицински сестри. "Обаждат ми се и казват, че имат, например, три колежки, които искат да заминат за Германия. Ако успеят да ги примамят, им плащам по 300 евро на човек."

Посредниците знаят много добре кога могат да загубят хонорара си: ако по някаква причина кандидат, за когото вече са платени езиковите курсове и другите подготовки, не сключи договор с работодателя в Германия.

Глоби и други неприятни моменти за кандидатите

Ето защо Pro Sert, агенция от сръбския град Крагуевац, кара кандидат-болногледачите да подпишат договор, който предвижда глоба, ако се откажат в последния момент. Глобата е 3000 евро - колкото е средното възнаграждение в Сърбия за половин година. Pro Sert работи съвместно с Dekra Academy - реномирана германска частна образователна компания. Dekra осигурява и обучение в чужбина. Ръководител на офиса на Dekra в Сърбия е Александра Талич, която до април 2019 е оглавявала агенция Pro Sert. Днес Dekra обучава кандидати в Сърбия, а Pro Sert ги води в Германия.

"Задачата на кандидатите е да научат немски език и да издържат изпитите", казва Александра Талич. По отношение на глобите за тези, които се отказват, Талич посочва: "Ако няма основателна причина даден кандидат да недоволства, трябва да принудим кандидата... или по-скоро да му помогнем да вземе решението да остане при нас".

Марио Релянович често се занимава с подобни договори. Адвокатът от Белград казва, че драстичните санкции към договорите са неоснователни. Но има и по-лоши неща. "Има и договори, които очевидно са измамни. Те съдържат скрити разходи или много неблагоприятни условия на труд - до 12 часа на ден, седем дни в седмицата", казва Ралянович. "Това нарушава сръбското, а и германското трудово законодателство."

Същевременно търсенето продължава да се увеличава. Всяка година около 200 000 души напускат шестте балкански страни - или 1% процент от населението. А посредническите фирми печелят отлично. Макар и конкуренцията да е жестока.

Междувременно в хотел "Славия" отново е тихо. Необичайната клиентела - емигрантите, учещи немски, вече не са там. А агенция Artigum Management вече не съществува. Бившият управител е изключил всичките си телефони. Учителката по немски език Невена Пежич казва, че агенцията продължава да работи, но под друго име. Тя и други учители са изгубили работата си и така и не са получили последните си заплати.

* Името е променено.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase