Хубавата Ани като коледен подарък

Ани има премиера в събота. Има и син, който скоро ще има голям камион. Има сладка шапка - виж на снимката. И прекрасни зелени очи. И широоока усмивка.

В пиесата "Гудбай, гудбай", която е най-новото заглавие в афиша на Народния театър, играе момиче, което си е направило пластична операция, отслабнало е с 10 килограма, въобще - направило е всичко възможно, за да се промени, но всичкото се е оказало безуспешно, защото е станала същата.

Самата пиеса пък разказва за несбъднатите мечти в живота и завръщането към тях. Общо взето е забавна, с елементи на сериозност. Както и самата Ани, само дето тя е и много красива. Което ни накара да я предпочетем пред "Гудбай, гудбай" и първо нея да интервюираме. Освен това - я пробвай да интервюираш пиеса да видиш какъв зор е!

Коя е най-трудната роля?

Нито една досега не ми е била трудна. Всички роли, които съм играла, толкова добре съм ги понасяла и съм се чувствала толкова добре, че наистина се чудя на късмета си понякога. Никога не ми се е налагало да играя нещо, което действително не искам и имам вътрешна съпротива.

Това е много голям плюс за един актьор. Ужасно е, когато не искаш да играеш нещо, защото ти наистина даваш 2 месеца от живота си. Тях ги споделяш с някакви хора и ако това не ти доставя удоволствие, е много безсмислено.

В пиесата е поставен въпросът защо не следваме мечтите и желанията си от детството. Според теб какво възпира хората да вървят по пътя на сърцето си? Защо избираме общоприетото "правилно"?

Защото сме слаби. И инертни.

Как си подбираш ролите?

В Народния просто излизат разпределения и играеш каквото те разпределят.

Отказвала ли си?

Да - веднъж. Разбрах, че това няма да е нищо, в което ще се чувствам добре. Иначе съм играла в няколко представления извън Народния театър, в които са ме канили режисьори, с които аз съм искала да работя и съм била много доволна.

Свободна сцена или щатен театър?

Ох, не ме питай...

Е, хайде де - едва ли ще те уволнят, ако кажеш каквото мислиш, хаха...

Щатен театър със свободата да играеш навън.

Мислиш ли, че е възможно някой ден да зарежеш актьорската професия и да станеш политик например, защото е по-доходоносно?

Ааа, политик точно никога не бих станала. Защото аз не мога да лъжа. А съм сигурна, че това им се налага много често. На мен ми личи като говоря неща, в които не вярвам.

По-скоро като се ядосам понякога, казвам, че ще ставам директор на театър, за да оправя всичко, което не ми харесва. Това, разбира се, е в кръга на шегата. Понякога наистина смятам, че от една определена възраст нататък не трябва да бъдеш актьор.

Възрастта за това е абсолютно индивидуална - има един праг, който човек трябва сам да осъзнае и да спре. Стигаш един етап и трябва да осъзнаеш, че не ставаш вече за това. За щастие, големите актьори, силните характери, успяват да издържат до стари години, продължават да играят, но мнозинството са чувствителни и лабилни в лошия смисъл на думата (защото всеки голям актьор трябва да е чувствителен, но със силен характер), не уцелват предела.

Много е тънка границата на превъртането. Смятам, че не трябва да си позволяваме границата на това да играеш напук - когато няма вече какво да играят и не се покрива представата им за тях самите с това, което им се предлага. Просто трябва да знаеш кога да спреш и как да се държиш оттук нататък.

Когато се напише името ти в Гугъл, 90% от нещата, които излизат, са свързани с голота - "Ани се съблече", "Ани гола" и други такива. Какво е голотата на сцената?

Знам какво говориш и това са пълни глупости. Хората обичат жълти неща и журналистите винаги преекспонират истината. Никога не съм се събличала, ако това не е било мотивирано достатъчно от мен самата и от режисьора, с когото работя.

Мисля, че никога не е било грозно или вулгарно. Никак не харесвам вулгарността на сцената и винаги съм се пазила от това нещо.

Кога за първи път  усети шизофренията на актьора на сцена, когато влиза в образ?

Ами, от самото начало. Още докато бях във ВИТИЗ. Преди това аз не съм имала кой-знае какви амбиции да ставам актриса. Бях се оставила на съдбата изцяло и влизането ми беше един наистина магически момент в моя живот, защото аз наистина не положих никакво усилие.

Подготви ме изцяло актрисата Ани Петрова и тя държеше аз да кандидатствам във ВИТИЗ, тя ми даде самочувствието, че мога да се занимавам с това. Всичко това стана от само себе си - "так-так-так" и се оказвам в класа на Стефан Данаилов, а после всичко се завъртя и много интересно се стекоха нещата...

Преди няколко години не пушеше, беше вегетарианка и пиеше само минерална вода и сода. Сега гледам, че запалката ти е станала приятел... Кога пропуши?

Когато дойдох в Народния театър. Даже малко след това - тук дойдох на 20, а пропуших на 22 години.

Как стана?

Ами, първата цигара трябваше да я запаля на сцена - в дипломния си спектакъл. Което ме караше до припадъци да стигам. Всъщност, не - първата цигара я запалих в първи курс, в представлението на Александър Морфов "На дъното", когато играех един ангел, който остава на Земята и той ме караше на финала да пуша.

И пуших доста дълго време, но понеже видя, че ми става много зле, ми позволи да не пуша. След това Илия Добрев ме накара в дипломното представление. След това като дойдох в театъра...така стана.

Срещала ли си Дон Жуан в живота?

Дано да не съм...

Какви са твоите прители?

Моите приятели са много малко. И са прекрасни хора, които аз много обичам.

Има ли човек, само мисълта за когото те кара да се усмихнеш?

Да разбира се - синът ми. (Тука е една от най-големите усмивки в цяло Мексико, бел. авт.)

Какво ще му подариш за Коледа?

Играчка, разбира се. Той вече си е поръчал голям камион. Аз иначе обичам да му купувам и дрехи и обувки, и ще му купя...

Разказваш ли му приказки?

Задължително -всяка вечер. Кара ме да му разказвам по 100 пъти приказката за медената питка. Тя му е любимата.

Изброй 5 неща, които правят живота розов?

Децата, любовта, усмивките на хората, слънчевото време и може би - да обичаш работата си.

Ти каква искаше да станеш, когато беше малка?

Ветеринарен лекар, полицай, всякакви глупости други, но никога - балерина. И никога актриса.

А си станала всичко.

Хаха - да, сега мога да съм и ветеринарен лекар, и полицай на сцената..

А ако не беше станала актриса, какво щеше да станеш?

Нямам никаква идея.

Още ли си вегетарианка?

Да. И още не пия.

Как това, че си вегетарианка, промени тялото ти?

Не знам...Аз не ям месо, не защото съм против месото, а защото бях пристрастена към месото. И се наложи да го спра - нещо като наркотиците. Трябваше да взема крайно решение. И реших, че ще е по-добре за мен да престана да ям месо в такива количества. А иначе аз много обичам месо, обичам да ми мирише на месо и да готвя месо. Просто се въздържам вече 11-12 години.

А постиш ли?

Не. Никога не постя, защото не се храня пълноценно като вегетарианец. Не ям достатъчно белтъци. Постът съвсем би разрушил баланса ми. Иначе съм привърженик и много бих искала, но има странични ефекти от липсата на белтъци.

Масаж и сауна или спорт и солариум?

Масаж и сауна.

Гримираш ли се?

Много леко, почти невидимо.

Какви аксесоари имаш винаги в себе си?

Много обичам шапки.

Какво си купи последно?

Панталон.

А планове какво ще си купиш имаш ли?

Ами, ей сега отивам да си купя разни нещица за костюма, че не е допълнен съвсем...

И отлетя като малка зелена птица...