След Brexit – промени и пазарлъци в Евросъюза, но какви?

Срещата на върха бе по една много чувствителна тема - бюджета на общността. Защото след Brexit-а в него ще се появи огромна финансова дупка. Ще се наложи ли след 2020 всички да плащат повече или да пестят, коментира Дойче Веле.

Както в повечето семейства, споровете за пари в ЕС са майката на всички битки. След Брекзита в следващия бюджет обаче ще липсват до 10 милиарда евро. Въпросът е дали тази финансова дупка след 2020 година ще бъде запълнена, или ЕС ще реши да пести, т.е. ще мине и с по-малко разходи? Дали европейският бюджет трябва на нарасне до един трилион евро, както настоява Европарламентът, или ще остане на сегашното си ниво, както предлагат Германия и други страни-членки?

В края на тази битка ще бъде постигнат компромис. Дотогава обаче ще се водят пазарлъци както на базар, за което правителствените ръководители са дали зелена светлина на своите преговарящи.

В края на срещата на върха за евробюджета Ангела Меркел беше изключително дипломатична. Разговорите били "обхватни и конструктивни", заяви тя и допълни, че на срещата никой не е поставял червени линии, а всички били убедени в необходимостта от промени. И още: очертавал се консенсус за актуализация на следващия европейски бюджет. Канцлерката уточни, че това означавало: повече пари за Африка и за насърчаване на изследователската дейност, с акцент върху дигитализацията; повече средства за отбрана в ЕС и за защитата на външните граници на общността.

Мирът на повърхността ще трае докато нещата не опрат до преразпределението на парите. На преговорите, които започват в края на годината, Германия ще има силен коз: и сега Берлин е най-големият нетен платец в ЕС. Ако през март се стигне до нова широка коалиция, тогава федералното правителство щяло да запълни една трета от финансовата дупка, която ще зейне в общия бюджет заради Брекзита. Поне така твърди еврокомисарят по бюджетните въпроси Гюнтер Йотингер. С такъв финансов лост Ангела Меркел може да постигне много на предстоящите преговори, особено когато се стигне до преразпределянето на средствата и финансовото обезпечаване на новите политически цели.

Другият голям играч се казва Еманюел Макрон. Той все още не е казал нищо за френските вноски, но обяви, че ще реформира системата на земеделските субсидии. Аграрните помощи се най-голямото перо в европейския бюджет. Макрон смята да инвестира 5 милиарда евро национални средства за модернизирането на френското селско стопанство, вкл. за насърчаване на био-земеделието.

Досега нито един френски президент не е предприемал подобна смела стъпка. Ако Макрон освободи средства от европейския аграрен бюджет, тогава те могат да бъдат прехвърлени към политически сфери. По всичко изглежда, че Германия и Франция ще се стремят поне да се запази сегашното ниво на финансиране в ЕС и след напускането на Великобритания.

Четиримата скъперници

Холандия, Австрия, Дания и Швеция се известни с това, че редовно се противопоставят на увеличаването на европейския бюджет. Австрийският канцлер Себастиан Курц заяви при първото си участие в среща на върха, че "ЕС трябва да се втали!" и след Brexit-а трябва да пести. А който иска пари за нови задачи, като подсигуряване на външните граници и повече отбрана, трябвало да преструктурира наличните средства. Във всеки случай Австрия отказва да внася повече в общата европейска каса.

ЕС иска да инвестира повече средста в дигитализацията и охраната на външните граници

Най-отявленият застъпник на пестенето в този квартет е холандският премиер Марк Рюте. В Брюксел той категорично заяви, че ЕС трябва да се примири с факта, че бюджетът на общността ще трябва да се свие. От Холандия, която пък е най-големият нетен платец на глава от населението, не можело да се очаква и едно евро повече, увери той. Същевременно Рюте също е за това, бюджетът на ЕС да бъде модернизиран, някои сегашни разходи да бъдат свити, а спестените средства да бъдат пренасочени към защитата на границите и за борбата срещу киберпрестъпността.

Отличниците Словакия и Румъния

Всички източноевропейски страни-членки, начело с Полша и Унгария, които са най-големите нетни получатели, вземат милиарди евро от фондовете за регионално развитие. С тези пари те плащат преди всичко инфраструктурни проекти, към които, по традиция, спадат и ненужни магистрални отсечки, неизползваеми регионални летища или пък частни железопътни линии, като тази в родното място на унгарския премиер Виктор Орбан. Все пак в структурно слабите региони се отделят средства и за безработните, за стартирането на бизнес и за професионално обучение на младите хора.

Полският премиер Матеуш Моравецки заяви с необичайно помирителен тон, че е необходим „добър и честен компромис“. Неговата страна щяла да загуби най-много от евентуално свиване на бюджета и от преструктуриране на финансите.

Макрон и Юнкер: битката за наследника на шефа на ЕК вече започна

Словакия и Румъния пък се изявиха като отличници и показаха готовност да плащат повече в общия европейски бюджет. Към получателите на средства спадат и вечно нестабилната Гърция, Испания и Португалия. От гледна точка на засилващата се испанска икономика възниква въпросът докога правителството в Мадрид ще получава повече средства от европейския бюджет, отколкото внася в него. И ако в Брюксел се наложи курсът на икономии, за някои това ще означава край на дългогодишните им привилегии.

На срещата на върха беше засегнат и въпросът за това как ще се избира следващият председател на ЕК. Християндемократите в Европарламента настояват той да бъде излъчен от най-голямата фракция - след европейските избори през пролетта на 2019 година. Консерваторите имат предвид себе си. Правителствените ръководители обаче са на друго мнение. "Не трябва да има никакъв автоматизъм", заяви германската канцлерка Ангела Меркел. Очевидно европейските лидери не искат да губят инициативата и да предоставят избора на някого друг.

Поражение за Меркел?

И накрая стана дума и за обвързването на определено финансиране с демократичното поведение и проявата на солидарност при преразпределението на бежанците. Такава заплаха е надвиснала например над Полша и Унгария. Това предложение засега не среща голяма подкрепа, въпреки че много западни правителства гледат критично на автидемократичните тенденции в тези две страни. Председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер заяви, че подобна мярка ще доведе до по-нататъшно разцепление в Европа. Изглежда , че този аргумент все пак надделя, тъй като канцлерката Меркел накрая се отказа от предложението.

Накратко: бюджетните преговори тепърва започват. А някакви непреодолими препятствия засега не се очертават.