Колко тежка може да бъде глобалната продоволствена криза?

Преминаха ли пик високите цени на храните? Дори преди сделката за износа на зърно между Киев и Москва да бъде сключена с посредничеството на ООН, цените на хранителните стоки се понижаваха. Опасенията от рецесия, голямата реколта в Русия и надеждите за съживяване на търговските потоци със зърно тласнаха цените надолу, пише Financial Times.

Понижението на цените обаче не означава, че продоволствената криза е свършила. Анализатори твърдят, че факторите, които водят до повишаване на цените на пазарите, остават непроменени. Продължаващата война е сред множеството проблеми, които могат да доведат до устойчиво по-високи нива на глада за много години напред.

Конфликтът в Украйна стана факт в момент, когато цените на храните вече се повишаваха заради редица фактори – главно сушата, засягаща ключови страни производителки, и ударът от пандемията върху веригите на доставка. В по-бедните страни, чиито икономики бяха засегнати от Covid кризата, войната само допълнително утежни мрачната ситуация.

„Това, което отличава настоящата продоволствена криза от предишни подобни ситуации, е фактът, че има множество основни причини зад нея“, посочва Кари Фаулър, специален пратеник на САЩ за продоволствената сигурност.

Истинското отражение от комбинация от фактори ще стане ясно следващата година, смятат анализатори. „По-притеснен съм за 2023 г., отколкото за 2022“, заяви един от тях.

Облаци на хоризонта

Войната несъмнено е голямо предизвикателство за глобалното производство на храни. Тъй като пристанищата в Украйна са блокирани, а капацитетът на алтернативните маршрути е ограничен, обемът на износа значително намалява. През юни страната е изнесла малко под един милион тона пшеница, царевица и ечемик – 40% по-малко спрямо същия месец на 2021 г., става ясно от информация на украинското земеделско министерство.

Жътвата в Украйна започна този месец и производителите се борят за съхранението на новата реколта. Но ако те не могат да продадат зърното си, ще има косвен ефект през 2023 г., тъй като няма да имат средства, с които да заплатят за семена и торове за следващия сезон.

Междувременно високите цени на суровините, регистрирани в края на пролетта, е възможно да са стимулирали по-голямо производство на други места. Но то ще бъде компенсирано от увеличението на производствените разходи за много фермери, до което се стигна заради поскъпването на дизеловите горива и торовете.

Досега основното безпокойство относно храните е по отношение на доставките на зърнени култури, особено на пшеница и растителни масла, на които Украйна е голям износител. Но някои анализатори са загрижени за цената на ориза, основополагаща част на диетите в цяла Азия.

Засега има високи нива на запаси във водещи страни производителки като Индия, Тайланд и Виетнам. Съществуват обаче опасения относно ограниченията за износ, ако високата цена на пшеницата накара повече потребители да се обърнат към ориза като заместител.

Само около 10-процентен дял от общото световно производство на зърно се изнася, така че ограничение от който и да е износител може да има огромно въздействие върху международните цени.

Износни ограничения в периода 2007-2008 г., наложени от Индия и Виетнам, заедно с паническото изкупуване от големи вносители на ориз като Филипините, доведоха по ръст на цените с над 50%.

Хуманитарните ефекти

Дълго преди инвазията на Русия в Украйна хранителната несигурност беше на рекордно високи нива. Заради пандемията и някои регионални конфликти малко под 770 милиона души изпаднаха в краен глад през 2021 г. – най-високото ниво от 2006 г. насам, сочат данни на Организацията на ООН за прехрана и земеделие.

Организацията предвижда войната в Украйна да увеличи броя на хората в сходна ситуация с 13 милиона през тази година и нови 17 милиона през 2023 г. Според Световната банка всяко повишаване с един процент на цените на храните тласка 10 милиона души към крайна бедност.

В голяма част от Африка, Близкия изток и Централна Азия потреблението на основни продукти надвишава производството. Страните в тези региони са най-изложени на глобалното покачване на цените според Gro Intelligence. Много развиващи се икономики са изправени пред допълнителната тежест от обезценяването на техните валути в допълнение към нарастващите цени на храните.

Въздействието върху страните в Близкия изток и Африка, които зависят от вноса от Украйна и Русия, е силно. Египет се обърна към Международния валутен фонд за помощ, инфлацията в Турция се ускори до почти 80%, докато Световната банка описа кризата в Ливан като една от най-тежките за последните 100 години.

Дори страни, които не купуват от Русия или Украйна, но са големи нетни вносители на селскостопански стоки, са изправени пред по-високи разходи за внос. Най-бързо се покачват цените на основните храни като хляб, тестени изделия и олио. Готварските масла в Испания са почти два пъти по-скъпи на годишна база, а цените на захарта в Полша се повишават с 40%.

Повишенията на цените на храните през 2007-2008 г. и 2010-2011 г. доведоха до бунтове по целия свят, а скъпите хранителни продукти се превърнаха в ключов фактор за безредиците, които наскоро обхванаха Шри Ланка. Правителствата на някои от най-засегнатите страни успяват да овладеят социалните вълнения чрез предоставянето на субсидии.

Без обратен път към нормалността

Не всички смятат, че кризата ще се задълбочи. По-рано този месец Morgan Stanley издаде оптимистичен доклад за бъдещето на цените на храните, който предполага, че увеличенията през 2023 г. ще бъдат по-ниски от очакваното. Увеличеното производство на зърно, включително в Украйна, ще смекчи инфлацията при храните, се казва в доклада.

И все пак, докато някои трейдъри се надяват, че повторното отваряне на черноморския търговски път за украинско зърно може да сигнализира началото на „фактическо прекратяване на огъня“, продължава несигурността относно намеренията на Русия. Москва не спира атаките на райони около украинските пристанища.

Дори ако войната приключи утре, инфраструктурата на Украйна трябва да бъде възстановена, а мините да бъдат премахнати от водите край бреговата ивица. Фермерите в страната може да не са в състояние или да желаят да се върнат и да обработват земята си.

Представители на много западни правителства и анализатори очакват настоящата продоволствена криза да продължи години, като тежестта на войната е допълнение към рисковете от изменението на климата, пандемията и други конфликти по света.

Диверсифицирането на източниците на внос сред страните, които са разчитали на Украйна за зърнени храни и растителни масла, означава, че цените ще останат високи за по-дълго време, смята Лора Уелсли, Chatham House. „Цялостната картина изглежда като затягане на предлагането и високи цени, без никаква вероятност от спад скоро“, коментира тя.

Според нея глобалната търговия с хранителни продукти няма да се върне в близко бъдеще към нормалността. „Това от своя страна вероятно означава продължаващи високи цени на храните и торовете и преконфигуриране на търговските зависимости, може би с по-голям фокус върху повече регионални вериги за доставки“, казва Уесли.

Още анализи четете на сайта на Bloomberg TV Bulgaria