В битка за правда и свобода: Мъжът, прокопал тунел под Берлинската стена

На 13 август 1961 е завършен строежът на Берлинската стена. От този ден нататък тя окончателно разделя Източен от Западен Берлин. Всички, които са искали да избягат на Запад, вече са били наясно, че ще им трябват много смелост, фантазия и късмет, за да се прехвърлят отвъд нея. Защото стената с всички заграждения и т.нар ивица на смъртта, в която граничарите на ГДР са стреляли без предупреждение, е била замислена като непреодолимо препятствие. Нужни са били изключително находчиви методи, за да се заблудят граничарите и охранителната техника.

Част от бегълците са ползвали приятели или професионални помощници от Запада, за да преодолеят стената. Други са предприемали опити да я прехвърлят с помощта на летателни устройства, трети – да прокопаят тунели под нея.

Предполага се, че под Берлинската стена са съществували общо 75 тунела. Не всички от тях са известни. Съвсем наскоро един археолог откри входа на един подобен тунел. Това откритие хвърли светлина върху историята на един човек, чиято ангажирана съпротива срещу режима в ГДР и стената започнала с прокопаването на въпросния тунел, водещ на изток, пише "Дойче веле".

Тунел към свободата

"Тъй като почвата беше много глинеста, бяха необходими големи усилия, за да се копае надълбоко. Понякога се чувствах доста потиснат, защото имах чувството, че изобщо не напредвам", спомня си Карл-Волфганг Холцапфел.

През 1963 г. Холцапфел е едва 19-годишен. С група свои приятели той решава да прокопае тунел от един изоставен склад в квартал Вединг на Западен Берлин към източната част на града. Целта е била да стигнат до едно мазе, намирало се на 80 метра източно от стената. През този тунел е трябвало да избяга приятелят на Холцапфел Герхард Вайнщайн, чиято дъщеричка по онова време живеела в Западен Берлин.

След като в продължение на четири месеца групата приятели неуморно дълбаела земята под Берлинската стена, работата им била разкрита от ЩАЗИ. Вайнщайн и други 20 души, които имали намерение да избягат с него на Запад, били задържани. Холцапфел така и никога не узнал каква е била по-нататъшната съдба на тези хора. Все пак усилията не отишли съвсем напразно.

"Все пак показахме, че винаги ще има хора, които се изправят срещу неправдата и търсят начини да я преодолеят", казва 73-годишният мъж днес.

Битка, продължила близо 30 години

Неуспешната акция за прокопаване на тунел не го обезсърчила. Битката му срещу стената продължава близо три десетилетия. "По онова време се заклех, че ще продължавам да се боря срещу тази неправда, докато съм жив и докато не я видя да падне", спомня си берлинчанинът.

През 1965 Холцапфел е задържан заради участието си в мирна протестна демонстрация край граничния пункт "Чекпойнт Чарли". В продължение на девет месеца той се намира в прословутия затвор на ЩАЗИ в Берлин-Хоеншьонхузен. Но и това не го накарало да се откаже от битката. След като излязъл на свобода продължил да протестира – убеден, че някой ден все пак ще дочака да види Германия обединена.

По повод 28-мата годишнина от издигането на стената Холцапфел предприема акция на символичен протест, с която искал да покаже, че не приема безумното разделение на един град: обвил тялото си с германския национален флаг, а през кръста си преметнал широка бяла лента, символизираща стената. На граничния пункт "Чекпойнт Чарли" легнал на земята: половината му тяло се намирало в Източен Берлин, другата половина – в Западен. С това искал да покаже, че Берлин е едно неделимо цяло, също както тялото на един човек.

Част от историята

Само три месеца по-късно - на 9 ноември 1989 – Берлинската стена пада. Почти целият следващ ден Холцапфел прекарал на площад "Потсдамер плац", където хората от Изток и от Запад празнували заедно. "Сълзи на радост се стичаха по лицето ми без да мога да ги спра. Не бях преживявал нищо по-хубаво. Този миг бе просто уникален", спомня си мъжът.

Тунелът за бягство, прокопан едно време от Холцапфел, ще бъде запазен и превърнат в официален музей, посветен на историята на Берлинската стена. "Този тунел не е само част от моята собствена история, той е част от историята на Берлин изобщо", казва Холцапфел.