Ветеринарният лекар и специалист по бионика Ноел Фицпатрик ръководи екип от над 100 специалисти. В неговата клиника помагат на животни с тежки заболявания като използват най-модерни методи за лечение и операции, включително имплантиране на бионични крайници. Познавате го от поредицата на Viasat Nature "Супер ветеринар", която ни разказва за уникални случаи на лечение на домашни любимци. Фицпатрик първи въвежда титаниевите импланти, които се вграждат в костта и към тях се прикрепват специални външни протези. Методът на протезиране, разработен от него, се използва и от хуманните ортопеди.
 
Той е последната надежда за много от изпратените при него животни. Независимо дали става въпрос за жертви на катастрофи или за страдащи от генетични аномалии животни, Фицпатрик и неговият ветеринарен екип са водени от общата цел да подобрят и удължат живота на пациентите си с помощта на някои от най-модерните и усъвършенствани технологии, с които разполагат. Интервюто с Ноел е предоставено от Viasat Nature.

Имате ли повече пациенти след стартирането на тв поредицата "Супер ветеринар" и връщате ли хора с техните домашни любимци?

Не, ние правим медицински интервенции, които не се правят в практиките, където се оказва първа помощ. При нас пращат хора с домашните им любимци от цяла Европа, а понякога дори и от останалата част от света. Опитваме се да не връщаме хора, жалкото е, че имам само около 18 работни часа в деня. Направихме предаването с една цел - да покажем колко важни за нас са животните и че трябва да им дадем точно толкова, колкото и те ни дават. А те ни дават толкова много и настина безусловна любов. Не мога да кажа, че животът ми се е променил с предаването, защото аз продължавам да работя постоянно.

Коя област на ветеринарната медицина искате да се усъвършенства при лечението на животни?

Това е много лесен и много труден въпрос. Всяка област трябва да се усъвършенства, а и медицината няма някаква връхна точка в еволюцията, която ние знаем и трябва да достигнем и да кажем - няма накъде повече.

Предизивкателството пред всички хора в Европа, които имат животни и са част от техните семейства, да имат пълния набор от възможности, когато има заболяване. За съжаление това невинаги е възможно. Понякога причината е в липсата на пари, друг път може самото лечение да не се предлага в страната или областта, в която живее. Или пък независимо от развитието на технологията - в този момент да са непосилни да направят нужното.

По отношение на това накъде вървим ние - строим нов център по регенеративна медицина. Целта ни ще бъде да възстановяваме части от скелета, използвайки стволови клетки и механични части от метал или пластмаса. Мисля, че през следващите години нашите усилия ще са насочени най-вече към регенеративната медицина. Ще гледаме да лекуваме болести чрез регенериране на повредените части на тялото. Терапиите с лекарства ще бъдат съобразени с биологията на животните далеч повече, отколкото в момента. Мисля, че голямата революция в биониката предстои.

Но това е на преден план във ветеринарната медицина. Има много неща в ежедневието, които могат да бъдат направени по-добре. Започнах като ветеринар с лечение на крави, овце и коне и съм израснал в общност, където разполагахме с почти нулев финансов ресурс и технологии. Мисля, че ветеринарната медицина ще се промени до точката, където хората наистина искат да стигнат. Да имат избор за своите кучета или котки. Аз специализирам в областта на заболяванията на лакътната става при кучетата. Мога да кажа, че в цяла Европа на хората не се предлагат всички опции, които са налични или защото технологията не е на разположение или необходимите хирургични техники не са се развили в тази страна.

Кои са били най-разочароващ моменти, с които сте се сблъскали по време на работата си?

Може би две неща. Едното е инфекцията. Истински кошмар, на който също съм посветил живота си. Основахме благотворителна организация - The Humanimal Trust, като една от целите е именно фокуса върху намирането на по-добри начини за лечение на инфекции. Не само познатите с антибиотици.

Вторият най-голям проблем за мен не е свързан с животните, които виждам и лекувам, а с хората. Без значение с какво се занимавате - не можете да направите всички хора щастливи. Така е и в живота.

Контактът със собствениците на животните е голяма част от ежедневната ви работа. Как се справяте в трудните моменти?

Често плача, даже повече отколкото бих искал. Но нека започнем от собствеността, не мисля, че притежаваме едно животно. Ние имаме привилегията да го имаме за определен период от живота си. Предпочитам да го разглеждам като част от семейството. То е част от нашия живот, от трудния ни ден, от предизивкателствата, каквито и да са те. Наскоро получих писмо от едно дете, което е преживяло ужаса на войната в Сирия. И предаването му вдъхнало надежда, защото показва какво е любов. А то в своя живот вместо любов е виждало бомби.

Така че нещото, което винаги трябва да помня и всеки ветеринар трябва да знае е, че човекът срещу него говори не за животно, а за член на семейството. И когато говоря с някого, без значение колко трудно е и без значение колко е неприятно, винаги знам, че техните емоции са подложени на буря. Половината ми работен ден минава в контакти с хората, когато ме видят те често са ядосани, разстроени или наранени. Най-важното за един ветеринарен лекар е да бъде съпричастен, да умее да се постави на мястото на човека отсреща.

Понякога мога да направя с екипа ми една и съща операция в два последователни дни. И в единия случай ако не успея, а в другия спася домашния любимец, единият стопанин ще е много разстроен, а другият ще ме смята за герой. А съм положил еднакви усилия.

Когато се случва най-лошия възможен сценарий е важно да покажеш своята загриженост. Мисля, че състраданието е най-важната валута във ветеринарната медицина.

Можем ли да кажем, че имате възможност да правите операции, които не са възможни при хората. Може ли ветиринарната и хуманитарната медицина да вървят рък за ръка?

Това е много добър въпрос. Аз работя над програма развитие и създаване на триизмерни импланти, които заместват части на тялото. Това изисква много пари, заеми от банки, но те са инвестиция за бъдещето. За съжаление всички, включително и в медицината, искат бърза възвращаемост и мислят в краткосрочен план. Не съм мотивиран от пари и нямам никакво желание да умра богат. Надявам се, че ще умра без паунд, без евро, но пък да съм помогнал за промяната на света и да съм допринесъл той да е малко по-добър.   

Второто нещо е, че технологията, която ние използваме, може да се използва по-бързо при животни, които се нуждаят от нея. Например, ако кучето ви има рак, вие ще искате най-доброто и най-новото лечение и законът е такъв, че можете да го изберете. Особено ако другите начини не дават добри прогнози. Всичко трябва да е в интерес на животното.

Докато в областта на хуманитарната медицина е много по-сложно, необходими са може би от три до седем години, за да се получи разрешение за едно лекарство или имплант. И според мен това не е добър начин да се върви напред. Затова и благотворителният тръст се стреми да финансира научни изследвания, която ще помогнат при заболявания на животни, както и на хората, засегнати от болестта. И най-важното от които е, че бихме могли да съкратим времето за разработка на бионични импланти, да развием регенеративната медицина, лекарства против рак и много други неща, които ще бъдат полезни за хората, ако сме избрали да работим заедно. Но точно сега в цяла Европа това не го виждам. Ние дори не си говорим един с друг. Аз съм от тези, които се опитват да направят всичко възможно. Вероятно не съм единственият човек в света, който би искал това да се случи, но наистина вярвам, че ние трябва да работим заедно. Ветеринарната и хуманната медицина да вървят ръка за ръка. Да достигат по-бързо импланти и лекарства до животните и хората, които наистина се нуждаят от тях. Защото те страдат, имат лошо качество на живот. Трябва да подтиснем алчността и егото си и да работим заедно по-добре.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase