Българите за 2024 г. – животът се нормализира, песимисти са обаче за България и света

Коледните и новогодишните празници са повод за равносметка – лична, семейна, обществена.

Оценките на българите за изминалата година в личен план вече трайно и рязко се отличават от тези за ситуацията в страната и света, показва изследване на Алфа Рисърч. То проведено в периода 1 – 10 декември 2024 г. сред национално представителна извадка. Анкетирани по домовете им с пряко стандартизирано интервю с таблети са 1000 пълнолетни българи. Изследването е част от мониторинга на Алфа Рисърч и се реализира със собствени средства.

22% от анкетираните заявяват, че годината е била по-добра за тях и семействата им, срещу 24% - по-лоша. Мнозинството, 54% не намират промяна с предишната. Въпреки всички превратности на изминалите 12 месеца тези оценки са с минимална разлика (не повече от 2 до 3 процентни пункта) с дадените в края на 2023 г.

В по-общ план, след десетилетия на песимизъм, от 2018 г. насам (с изключение на ковидната 2020) устойчиво се стабилизира възприятието за нормализиране на живота в личен план.

Преценката за посоката, в която се движи България, се разминава драматично с усещането за случващото се в личен и семеен план. Едва 7% (с още 3 пункта по-малко от миналата година) смятат, че България се е променила за добро. Неутралните оценки се запазват около една трета, но до 58.5% нарастват разочарованите (или отчаяните), че страната е на прав път.  Ако сравним с личните оценки –  над два пъти и половина повече са обезверените в способността на националния елит да строи съвременна България.

На фона на продължаващата война в Украйна и Близкия изток, на покачващо се напрежение в редица райони на света и новите политически реалности в ключови държави, най-песимистични и влошаващи се са оценките за изтеклата година в глобален план. Едва 4.8% смятат, че тя е била по-добра от предишната, а три четвърти (74%) са на мнение, че ситуацията в света става все по-критична, несигурна и взривоопасна.

Големият въпрос, който тези данни поставят е – възможно ли е човек да вижда личното си битие, възможности и хоризонти като относително позитивни, когато оценява както националната, така и глобалната среда, в която живее, като все по-рискови и застрашителни?

Поне три взаимно допълващи се хипотези за обяснението на този парадокс или житейска философия, могат да бъдат изведени от анализа на отделните социални групи.

Първата, „всеки сам да се оправя“ –  в условия на нарастваща несигурност  и безперспективност, по-уязвимите социални групи изграждат своего рода защитна стена около себе си, затварят се в частния си живот, в търсене на подкрепа от близките и семейството. Значителна част от хората, чиито близки работят в чужбина и изпращат финансова помощ в България попадат в тази категория. „Всеки сам да се оправя“ е тяхната житейска философия – недоволни са от държавата, но не престават да търсят своето собствено спасение.

Втората, „бедата не е почукала на моята врата“ –  ни насочва към обстоятелството, че буреносните облаци над България и света все още не са засегнали екзистенциалното съществуване на хората от средната класа – безработицата е ниска, при липсата на висока инфлация доходите са относително стабилни, не се вижда непосредствена заплаха за финансовото и икономическо състояние на домакинствата. Те балансират между депозити и кредити, част от тях дори увеличават дългосрочните инвестиции, което обуславя непрекъснатия ръст в цените на имотния пазар. Онова, което би могло да смени рязко тези настроения, е потенциална икономическа криза, придружена с инфлация и рязка загуба на покупателна способност. Докато обаче тези рискове са все още само в икономическите анализи, но не и в непосредственото ежедневие на хората, те ще оценяват себе си като по-далновидни и благоразумни от управляващите.

И третата „кризата е новото нормално“ – е валидна най-вече за следящите по-отблизо политическия живот, но се разпространява и върху по-широки групи. Ако допреди няколко години перманентните предсрочни избори бяха нещо необичайно, а невъзможността на Народното събрание да избере председател и да заработи – извънредна ситуация, то продължителното пребиваване в криза започва да я превръща в „новото нормално“. Хората се пригаждат към живот в политическа криза и дистанцирайки се, се опитват да извлекат максимума от тук и сега.

С тези взаимно преплитащи се философии влизат в 2025 г. мнозинството от българите.

Очакванията – само пожелания, или и готовност за постигането им?

Регистрираните нагласи намират своето отражение и в очакванията за следващата година. Въпреки почти задължителното за сънародниците ни прогонване на мрачните мисли в навечерието на празниците, песимизмът както за страната, така и за света, владее обществените настроения. Най-мрачни и влошаващи се са очакванията на глобално равнище –  45% (със седем пункта повече от декември 2023 г.) предвиждат, че през 2025 г. ще се задълбочат  проблемите в различни краища на света. Едва 26% се надяват, че тенденцията от последните години ще се обърне и светът може да се надява на позитивни промени.

В сравнение със случващото се в геополитически план България стои няколко стъпала по-нагоре. 40% смятат, че кризите ще се задълбочат, 28% виждат светлина в края на тунела и очакват просперитет и повече възможности през 2025 г. На този фон, също както и при оценките за изминаващата година, в личен план очакванията за следващата рязко контрастират. Едва 16% са песимисти срещу цели 43% оптимисти. Дали става дума само за коледни благи надежди, или за енергия да се работи упорито и да се отвоюват очакванията за по-добро бъдеще, ще проличи в следващите месеци.

Открехването обаче на завесата каква 2025 г. искат да видят хората, много ясно показва посоката и на опасенията, и на стремежите. На въпрос каква според тях ще е думата на 2025г. се очертават три фокуса: Фокус върху геополитиката и глобалното – мир (най-често споменаваната дума – 18%) в опозиция на войната (4%); Фокус върху технологиите, иновациите, изкуствения интелект като път към прогреса и развитието (общо 8%); Фокус върху България – перспективата за засилващата се евроинтеграция с влизането в Шенгенското пространство (2.9%), шанс за просперитет  (5.5%), но и … пак избори (5.7%).

Такива са щрихите към портрета на българите в края на 2024 г. А каква 2025 година и каква България ще запомнят следващите поколения, несъмнено зависи не от това какво си пожелаваме, а от това за какво сме готови да работим, упорстваме и да довеждаме до успешен край.

Настоящото проучване е проведено в периода 1 – 10 декември 2024 г. сред национално представителна извадка. Анкетирани по домовете им с пряко стандартизирано интервю с таблети са 1000 пълнолетни българи. Изследването е част от мониторинга на Алфа Рисърч и се реализира със собствени средства.