Как се стигна до числото 1,95583 за курс на лева спрямо еврото?

България ще влезе в еврозоната с фиксиран курс от 1,95583 лева за едно евро. Защо обаче е избран точно той, отговаря ли на сегашните реалности и по какъв начин фиксираният му размер е помогнал на икономиката на страната досега?

Вече 28 години България е във валутен борд. Първоначално левът е обвързан с германската марка, а впоследствие и с еврото. Именно тази мярка се явява спасителен пояс за финансите на страната в средата на 90-те години. Класически инструмент за стабилизиране е валутният борд.

"Едни от проявленията на кризите е бягането на валутни резерви, изпаряването на валутните резерви на БНБ - те остават последна възможност за финансиране на бюджета. Тогава да напомня, че дефицитът беше над 10-11% в рамките на съответната година и лихвите бяха между 70-80% от всички бюджетни разходи. Това е добър урок за всички, които смятат, че е нормално да се финансира бюджет с дефицит и лихвите да растат", каза пред БНТ Любомир Дацов, финансист, член на Фискалния съвет.

След вземането на решение за въвеждане на валутен борд България е можела да избира между две силни валути - долар и марка.

"Принципът за избора на резервна валута или валута, към която се фиксира съответно националната ни валута, е на базата на търговските взаимоотношения, тоест ти избираш държавата, с която имаш най-силни взаимоотношения", каза Дацов.

Тогава това е Германия. Една марка струва 1000 лева, а след деноминацията у нас съотношението е едно към едно. Германия приема общоевропейската валута при курс от 1,95583 марки за 1 евро. Така и България приема германския курс за свой.

„Между другото това е един от уроците, които всеки трябва да помни, няма никакво значение какъв е валутният режим и дали валутата е лев или евро", отбеляза финансистът.

Първоначално икономистите не очаквали валутният борд да се задържи толкова дълго време със същия курс.

„Най-лесният начин да се ориентираш имаш ли подценен или надценен валутен курс е отношението какво се случва с вноса и износа", каза Дацов.

23 години по-късно България го потвърждава.

"На 10 юли 2020 година България стана член на ЕРМ 2, валутно-курсовия механизъм на еврозоната точно с този фиксиран курс, който е 1,95583. Целта на ЕРМ две е да погледне реалния курс, да го фиксира и да провери дали ще е устойчив в рамките на две години", каза доц. д-р Щерьо Ножаров, преподавател в УНСС

Страната ни изкарва в него цели пет.

"Преди седмица Европейската комисия предложи България да влезе в еврозоната на същия този курс от ЕРМ 2", припомни доц. Ножаров.

Ще се отрази ли излизането от валутния борд и влизането в еврозоната на контрола и финансовата дисциплина в страната?

"Бордът не предпазва никого от глупостта му, тоест няма политик, който ако е решил да прави глупости фискално, бордът да го спре. Но в момента, в който се случват нещата, не ти позволява да се изплъзнеш", каза Дацов.

"БНБ винаги е била с единия крак в ЕЦБ от известно време. Първо ние сме единствената държава в банковия съюз, без да сме член на еврозоната, тоест по отношение на контрола на банките реално ние сме все едно в еврозоната. На второ място представители на БНБ и в момента като консултативна функция участват в заседания на ЕЦБ, а сега разбира се в повече от 70% от заседанията България ще има право на глас", каза доц. Ножаров.

Според икономистите след влизането ни в еврозоната страната ще има три-четири години на комфорт, но задължително трябва да вземе мерки за постигане на по-добра конвергенция и оптимално използване на условията, предоставени от европейския пазар. В противен случай ще започне да изостава.