Икономиката ни е силно зависима от външните пазари и изостава в иновациите

Българската икономика исторически достигна най-висока стойност на произведения доход. Проблемът обаче остава в уязвимата структура на растежа, тъй като страната ни остава силно зависима от външните пазари и изостава в иновациите, като се пилеят възможности за секторни реформи. България и преди е преминавала през исторически фази на зависимост – от Германия през 30–40-те години на XX век, от СССР през 70–80-те – а днешна версия на тази обвързаност е към пазари на Запад. Това каза Димитър Събев, икономист в Института за икономически изследвания при БАН, в предаването „В развитие“ Bloomberg TV Bulgaria с водещ Георги Месробович.

По думите му настояването на МВФ „между редовете“ е ясно: време е за изход от вътрешната енергетика и за преориентация към по-висока добавена стойност. Гостът приема критиката, че растежът е тласкан от вътрешно потребление, но обясни, че ефектът е и компенсаторен – години на изкуствено потиснато потребление сега наваксват, особено при най-нискодоходните домакинства.

Въпреки това, страната има остра нужда от повече инвестиции и по-широк поглед отвъд мантрата за преки чуждестранни инвестиции на всяка цена. Държавното управление често се вкопчва в краткосрочни бюджетни решения вместо в дългосрочни политики за иновации и структурна промяна.

Еврозоната като стартова линия за нормализация и инвестиции

Събев подкрепя присъединяването към еврозоната, тъй като то слага край на режима на валутния борд. „Еврото е начало, не край“, обясни той – то ще ни принуди да се мерим с най-добрите и да изоставим оправданията, че сме „специален случай“.

Еврозоната сама по себе си няма магически да „залее“ страната с капитал; необходима е активна държавна и институционална работа за подобряване на средата, ускоряване на административните процеси и целенасочена политика, която комбинира пазарни механизми и стратегическо насочване. „Ако се разчита само на стихийния пазар или само на планови средства, резултатът е лош; умният подход е комбинация с ясна цел“, отбеляза гостът.

Данъчна реформа, осигурителният праг и минималната заплата

Препоръките на МВФ за данъчни промени не са новост, а „почукване на вратата“, което изисква средносрочен, добре обсъден подход. Събев подчерта необходимостта от открит дебат с иконометрични модели и международен опит, вместо промени „между две четения на бюджета“. Отказът от плоския данък и преминаването към прогресивно облагане е нормален път за по-богати икономики; целта не е България да изглежда като „офшорна зона“, нито да се убива активността.

Той оспорва тезата, че по-високи ставки автоматично рушат събираемостта, припомняйки, че това зависи от политическа воля и контрол. „Кривата на Лафер е начертана на салфетка“, обясни гостът, и добави, че дигитализацията прави укриването по-трудно, ако държавата настоява.

По осигурителния таван Събев е за премахване/повишаване. Настоящата рамка, по думите му, прави системата регресивна: при заплати над около 4300 лв. значителна част от дохода не се облага с осигуровки, което води до по-ниска обща тежест за по-високите доходи спрямо средните.

„Не става дума да се товарят уязвимите, а за селективни корекции: уязвимите да получат облекчение, а онези с по-високи доходи – по-голям принос и по-силен глас в публичния дебат“, коментира гостът. Той е скептичен, че промяната би „изгонила“ високо платени специалисти; ако мотивът да останат е именно неплащането на част от осигуровките, възниква въпросът как очакват услуги на нивото на доходите си.

За минималната работна заплата Събев подкрепя еднократна „нормализираща“ стъпка около 620 евро при влизането в еврозоната, след което темпът да се успокои. Според него автоматичното повишение вдига разходите по веригата, включително за хора, които не са повишили производителността си.

Решението, обясни гостът, е в триада: мобилност на труда, допълнителна заетост при нужда и най-вече преквалификация – дигитални умения, езици, професионална квалификация. Приоритетът на публичната политика, отбеляза събеседникът, трябва да се измести към качествена инфраструктура и повишаване на производителността, за да растат устойчиво доходите и да се върне доверието, че „парите се харчат добре“.

Компасът според Събев е ясен: да се придвижим по модела на Западна Европа и Скандинавия – с по-висока, но справедлива данъчна тежест, по-добри услуги и икономика, която създава повече стойност.

Вижте целия коментар във видеото на Bloomberg TV Bulgaria