Краят на Джефри Дамър: Как умира един от най-ужасяващите серийни убийци?

Повече от три десетилетия след смъртта на Джефри Дамър случаят около убийството му в затвора продължава да предизвиква мрачно любопитство — и стряскащи паралели. На 28 ноември 1994 г. серийният убиец, осъден на 16 последователни доживотни присъди за изнасилването, убийството и разчленяването на поне 17 момчета и млади мъже, беше пребит до смърт от съкилийника си Кристофър Скарвър. Иронията? Дамър сам беше убил първата си жертва — Стивън Хикс — с удари по главата.

Скарвър по-късно разказва, че Дамър ужасявал останалите затворници, имитирайки престъпленията си с храна, оформена като човешки крайници и "кръв" от кетчуп. Затова, когато охраната оставя двамата без надзор, напрежението избухва. Скарвър твърди, че някой го „сръчкал“, той се обърнал и видял Дамър и другия мъж, Джеси Андерсън, да се подсмихват. Скоро след това грабва метален лост от фитнес залата, проследява Дамър в съблекалнята и го напада. Удря и Андерсън. Дамър е открит със смазана глава и умира в болницата час по-късно, на 34 години.

Мотивът?

Според Скарвър границите били прекрачени отдавна: "Той премина линията. Някои хора в затвора са разкаяни — но той не беше от тях."

Реакцията на обществото е разнопосочна. Част от хората приемат смъртта му като финално правосъдие. Други смятат, че Дамър е трябвало да изкара живота си в килията. Дори родителите му реагират различно — майка му искала мозъкът му да бъде запазен за научни изследвания, баща му настоявал за кремация. В крайна сметка и тялото, и мозъкът са кремирани, пише People.

Случаят е белязан и от критики към полицията в Милуоки заради пропуснатите сигнали. Най-драстичният пример е 14-годишният Конерак Синтасомфон. Две млади жени извикват 911, след като го намират гол и ранен. Дамър обаче успява да убеди полицаите, че момчето е пиян негов партньор — и след като те си тръгват, го убива.Краят на Джефри Дамър: Как умира един от най-ужасяващите серийни убийци?

Тежките престъпления на Дамър продължават да вълнуват попкултурата — от „My Friend Dahmer“ до хита на Райън Мърфи „Dahmer — Monster: The Jeffrey Dahmer Story“. Но семействата на жертвите неведнъж са споделяли, че новите екранизации само отварят старите рани.