Активни потребители: По-евтино е да пиете узо в Солун, отколкото в София

През последната година цените в заведенията у нас нараснаха много, те водят самоубийствена ценова политика, тъй като дълго време България, и в частност туристическият сектор, се конкурираше основно с ниски цени, не толкова с качество. Сега заведенията трябва да се пренастроят, тъй като цените станаха неконкурентни спрямо съседните ни страни, а в някои сегменти е дори по-скъпо. Вече категорично е по-евтино да пиете узо в Солун, отколкото в София или на Слънчев бряг. Тези бизнеси трябва системно да повишават качеството, за да привличат по-платежоспособни туристи. В противен случай има голям риск от несгоди в бъдеще. Това коментира Богомил Николов от Асоциация „Активни потребители“, в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Антонио Костадинов.

Потребителите са коректив на пазара, тъй като все още могат да избират къде да вечерят или да останат вкъщи, отбеляза Николов. Но ако искат да оцелеят, заведенията ще трябва да се приспособят, счита той.

„В този бизнес има и известен елемент на изсветляване. Покрай въвеждането на еврото много търговци, ресторанти, заведения за хранене прибегнаха до използването на постерминали, тъй като хората започнаха да предпочитат да плащат с карта. Но поставянето на постерминал изсветлява оборота на търговеца, данъците и осигуровките, които плаща, и това допринася за покачването на цените.“

При първоначалното въвеждане на еврото през 2002 г. не съществуваше практика за двойно обозначение на цените. Тя започна да се прилага в държавите, които се присъединиха към валутния съюз от 2009 г. насам и във времето се доказа като изключително необходима мярка, тъй като помага на хората да свикнат с цените в новата валута и да виждат, ако има неикономически изменения на цените, коментира Николов.

Според него мярката е изпълнила функциите си, тъй като предостави достатъчно време на хората да свикнат с цените в евро.

„България даде най-много време за двойно обозначение на цените от осем месеца, други държави, които се присъединиха преди нас в еврозоната, дадоха между три и шест месеца, а в една държава срокът беше дори един месец.“

До 8 август мярката беше задължителна за търговците, сега те могат да продължат да показват двете цени, ако смятат, че ще е полезно за клиентите им, изтъкна събеседникът. Той очаква двойните етикети плавно да намалеят, някои търговци вероятно вече са ги премахнали, а други може да решат, че това ще им създаде разходи, тъй като трябва да отпечатват нови менюта или табели например, и да оставят цените в евро и лева още известно време.

Ефектът на закръгляванията на цените се изконсумира през януари-февруари и сега, дори да има лек елемент на закръгляване, той ще е много ограничен и при малък брой продукти, счита Николов.

„Инфлацията, породена от войните и поскъпването на петрола, отдавна промени цените и те вече са закръглени към еврото, особено що се отнася до услугите и заведенията.“

Гостът припомни, че търговците на бързооборотни стоки са задължени да предоставят всеки ден цените си в електронен формат и ако потребителят иска да проследи исторически дадена цена, може да намери данни. Според него те показват, че голяма част от цените не са променяни през последните осем-девет месеца.

Той посочи, че през годините нито една потребителска организация не е изчислявала справедлива или косвена цена като ориентир за потребителите и изрази съмнение, че правителство може да наложи по-смислено подобна мярка. Според Николов потребителските организации имат интерес да изчисляват справедлива цена, но не виждат смисъл, тъй като това не подпомага потребителите.

Междувременно конкуренцията на пазара не работи, веригите за доставки не са осветлени и се стига до омагьосан кръг, при който производителите са недоволни от ниските изкупни цени, а потребителите – от високите цени в заведенията, което води до свиване на сектора. От този омагьосан кръг се излиза основно с повече конкуренция и пазар, счита гостът.

Според него двата основни фактора за повишаването на цените са прекомерният дефицит, който увеличава ликвидността в икономиката, и войните в Украйна и Близкия изток, не толкова закръгляването на цените, причинено от еврото.

„Пазарът и най-добрият регулатор и той рано или късно вразумява цените. Ако потребителите могат да избират между пет-шест конкурента, цените им ще бъдат ниски. Но ако има само една квартална баничарница например, цените ѝ ще бъдат високи.“

Вижте целия коментар във видеото на Bloomberg TV Bulgaria