На четири инстанции – бивш военен е осъден за ръждясването на двигател на Урал-375Д

Бивш военен и началник на поделение е подсъдим и осъден на две инстанции за престъпление по служба, тъй като забавил с няколко месеца ремонта на двигател на старата съветска машина Урал-375Д и той безвъзвратно ръждясал и изгнил, съобщи "Лекс".

Подобни дела не са изключение за слабо натоварените военни съдилища, но показателно за този на пръв поглед абсурден казус е, че с него вероятно ще се занимават поне 5 съдебни състава.

Делото е внесено във военния съд в Сливен през 2024 г. и още същата година бившият военен е осъден на пробация. Миналата година Военно-апелативният съд (ВоАпС) е оставил в сила присъдата, но Върховният касационен съд (ВКС) я отменил и върнал делото заради няколко нарушения, включително и за това, че изгнилият двигател не бил приобщен към делото. През пролетта на тази година ВоАпС провежда ново съдебно следствие, възложил по делегация на военен съдия от Сливен изземването и описването на стария двигател, като накрая подсъдимият отново е осъден на пробация и делото вероятно за втори път ще стигне до ВКС.

Става дума за военен автокран, произведен през 1978 г., който бил на разположение в поделението от 2008 г. През май 2022 г. кранът бил откаран за ремонт на спирачките. Когато военните дошли да си го приберат на собствен ход, налели вода в охладителната система и потеглили. По пътя обаче двигателят започнал да прекъсва и спрял, а машината била откарана на буксир в поделението.

След седмица опитали безуспешно да я запалят отново, използвали и манивела, но така само установили, че от шест от осемте цилиндъра на двигателя излиза вода. Около месец след аварията началникът назначил комисия да уточни повредата, но казал на подчинените си да изчакат, защото в този момент за ремонт бил друг автомобил и нямало свободна клетка за автокрана. В крайна сметка, машината била откарана в работилница едва в началото на 2023 г., където било установено, че двигателят е блокирал заради корозия и не подлежи на ремонт. Там обаче бил подменен с друг ремонтиран двигател и автокранът се върнал в поделението.

Междувременно по делото е назначена експертиза, а вещото лице е заключило, че е било възможно да се източи водата от двигателя, да се налее масло и по този начин е могло да се извърши само „консервация за 5-6 дни“ на оставения кран, но след това тоталната корозия нямало как да се предотврати, ако не бъде откаран за ремонт. Експертът оценил щетите за 3024,98 лева.

Именно тази оценка е залегнала в част от мотивите на съда, с които обяснява защо подсъдимият бивш капитан е подведен под отговорност за длъжностно престъпление по непредпазливост по чл. 388 от НК, което се наказва с до 2 години затвор.

Защитата твърди, че ако е имало престъпление, то би трябвало да е безстопанственост, каквото обвинение няма. Според съда обаче обвинението е правилно формулирано, „тъй като настъпилите вредни последици за ВМС на стойност 3024,98 лева не покриват критериите за значителни вреди (повреди, щети), които биха довели до квалификация на деянието по чл. 219 от НК“.

Разноските по делото вече доближават изчислената вреда, но за момента те са за сметката на подсъдимия, тъй като е признат за виновен.

Според адвоката му нито една експертиза не е отговорила на основния въпрос –  кога са започнали корозионните процеси в двигателя, нито дали е можело да бъде спасен. Според адвоката забавянето за ремонта не е било по вина на началника на поделението, тъй като машината е била приета в работилницата, когато това е станало възможно. Защитникът заявява пред ВоАПс, че се касае за „изключително стара машина с практически изтекъл ресурс, която не може да има приложение в армията в съвремието, в което живеем и счетоводната стойност на вредата за МО е нула“.

Военно-апелативният съд обаче отхвърля всички доводи на защитата и за втори път потвърждава присъдата, според която той трябва да се регистрира по настоящ адрес и да се подписва два пъти седмично за срок от 6 месеца, през които трябва да се среща и с пробационен служител.