Тайното оръжие на изгубеното поколение

“...ние имаме още колене, рамене....”

Из песен на Богдана Карадочева

Днес вестник “Труд” изчезна от сергиите преди девет без петнадесет. И защо – защото там са описани новите обещания на “царевичака”, както казваше един вестникопродавец, тоест, на царската партия. Ниски данъци и високи пенсии....за родените след 1959 година. Така щяло да се обърне внимание на младите.

Ало, царистите! За вас е, както се казва в една реклама. А какво ще предложите на родените преди 1959 година? Какво ще кажете на това поколение?

На поколението, което отгледа въпросните млади? Което успя да ги опази, още деца, по време и на Лукановата, и на Виденовата гладна катастрофална зима.

На изгубеното поколение, живяло повече при социализма и по-малко при посттоталитаризма. И сега е твърде старо, за да работи като младото, и твърде младо, за да се пенсионира. И когато /или ако/ се пенсионира ще мизерства като поколението на собствените си родители сега.

Това поколение създаде онова, което сега се разграбва и краде безсрамно. Пак то оцеля през всичките петнадесет години. Твърде старо, за да емигрира в Америка, Австралия или Нова Зеландия. Твърде старо, за да понесе хиперизискванията на новите работодатели. Затова много често – безработно, излъгано и самотно.

Изгубеното поколение не се оплаква. То притежава нещо, което никой работодател не изисква и не цени – мъдрост. Затова не го подценявайте. Поради възрастови особености то може да стане и отмъстително.

Впрочем, царисти, трябва да знаете, че словосъчетанието “царска партия” принадлежи към онези, в които прилагателното обезмисля съществителното, към което е приложено. Например - “военна музика”. Та така е и при вас. Царят не може да има партия. Той може /или не може/ да има само поданици.

Така че внимавайте в картинката. Изгубеното поколение изгуби много, но спечели нещо, за което вие не подозирате. Спечели доверието и любовта на младото поколение, заради което живя и стиска колкото зъби са му останали.

И сега може спокойно да подшушне на младото поколение кое квадратче да задраска /или да “чекне”, ако предпочитате/ в интегралната ви бюлетина.

Много, много внимавайте с дискриминацията на поколенията. Изгубеното има още какво да направи – и положително, и отрицателно, ако рече. Повече знае и повече е патило от младото поколение. И повече са го лъгали.

И вече май няма какво да губи. А поколение, което няма вече какво да губи, може да бъде много, много опасно. За някои.

Д-р Ивон Кожухарова