Търговия в епруветка

Разрастването на репродуктивната индустрия превърна женските яйцеклетки и мъжката сперма в стока като всяка друга. Те могат да бъдат купувани и продавани.

Заедно с утробите под наем това е знак, че индустрията печели от тенденцията работещите жени да създават семейство на по-късна възраст, когато има по-голяма вероятност да се появят проблеми със зачеването, пише БиБиСи.

Ако една жена вече не може да произвежда собствени здрави яйцеклетки, тя може да отиде в клиника, която предлага донорски яйцеклетки, които могат да бъдат оплодени от спермата на съпруга й и след това имплантирани.

„Търсенето е огромно“, казва Аманда Сигъл от американски репродуктивен център близо до Вашингтон. „Макар и с донорска яйцеклетка, те използват спермата на партньора на жената, която пък после ще износи детето им“, допълва тя.

В някои страни законът позволява на жените, които стават донори на яйцеклетки, да бъде заплатено. „В центъра плащаме до 6500 долара“, казва Сигъл.

Донорите трябва да са на възраст между 21 и 31 години, а центърът се рекламира във Facebook и Google, за да привлече млади жени. „Понякога за месец имаме около 1000 желаещи. От тях само 5% успяват да дарят яйцеклетки“, обяснява Сигъл.

Купувачът може да плати общо до 25 000 долара, като в сумата влизат предварителните изследвания, медикаментите и таксата, която се плаща на донора.

Центърът обаче връща обратно всички пари, ако не се роди бебе.

Според Сигъл за някои хора може да е проява на лош вкус, че женските яйцеклетки, източникът на човешкия живот, са се превърнали в стока.

„Когато си от другата страна на оградата, веднага осъзнаваш какъв дар тази млада жена дава“, обяснява тя.

Голямо е и търсенето за донорска сперма. Според цифрите между 10% и 15% от всички хетеросексуални двойки имат проблеми със зачеването. Много жени без партньор в живота и лесбийки също искат да имат бебе, като използват сперма от донор.

Един от най-големите износители в света е „Cryo International” в Дания. Услугите на компанията позволява на клиентите да заобиколят строгите правила, с които се контролира даряването на сперма в клиниките в много страни, като хората получават продукта директно у дома.
Управляващият директо Олер Шоу казва, че 10% от клиентите им са лесбийски двойки, а 40% - жени без спътник в живота.

„Това е като лавина, цунами“, обяснява той. По думите му става дума за високо образовани жени, които са се концентрирали върху кариерата си и след като минат 30-те, започват да мислят за деца.

Вместо да получат сперма от репродуктивна клиника, където я взимат от банка за сперма, „ Cryos International“ дава възможност на клиентите си да изберат онлайн донор, който да отговаря на нуждите им – в общи линии могат да си „напазаруват баща“.  „Не обичам думата „баща“, наричаме ги донори. Но да, може да избереш между различни донори и различните им качества“, допълва управляващият директор.

В някои случаи клиентката знае чия е спермата, въпреки че правилата за разкриването на самоличността на донора варират в различните страни. Освен това спермата се изследва и подбира според различни правила.  Цените за 0,5 мл сперма варират от 50 до 500 долара.

Друг, още по-противоречив начин стерилните двойки да имат бебе е чрез сурогатна майка.
Сперма от мъжа може да се използва за оплождането на яйцеклетка на партньорката му или донорска яйцеклетка. След това се плаща на сурогатна майка да износи детето.

Практиката не е незаконна в Обединеното кралство, но е ограничена от различни законови правила, които в общи линии позволяват договорки за сурогатно майчинство само ако са с некомерсиална цел.

В някои страни обаче, включително Индия, това е законно и предлага на бедните жени възможност да припечелят доста пари. Повдига обаче и въпроса дали не става дума за експлоатация.

Средно една сурогатна майка в клиника в Ананд, щата Гуджарат, получава 7500 долара, а ако износи близнаци цената скача до 10 000 долара.

Освен това жената получава и обезщетение за това, че не работи през това време, плаща й се също храна и квартира по време на бременността.

През 9-те месеца сурогатните майки живеят в къща, която е собственост на клиниката, въпреки че им е разрешено да се приберат у дома за кратко. От клиниката обясняват, че предпочитат жените да са при тях, за да се грижат за здравето им.

Възниква и въпросът какви са психологическите ефекти върху сурогатната майка, след като вземат бебето след раждането.

„Никога не взимаме сурогатна майка, която няма собствени деца“, обяснява директорът на клиниката Найна Пател.
Докато са в къщата на клиниката, жените карат курсове по бродиране, шиене, говорим английски и разкрасителни процедури.

„Да, може да кажете, че тук е фабрика за бебета. Можете обаче и да кажете, че това е начин да помогнем на тези жени да променят живота си“, обяснява Пател. „Парите са достатъчни, за да си купят къща или да образоват децата си“, допълва тя.