"Арабската пролет" отстъпва пред насилието

Кървава баня в Египет, гражданска война в Сирия, политическа безизходица в Тунис: арабската пролет отстъпва пред насилието, което рискува да се засили поради незрялостта на новите управляващи, опасяват се експерти.

"Арабските страни навлизат в период на сътресения и промени, които вероятно ще доведат до още повече насилие в страната, поляризация и регионално съперничество", смята Емил Хокайем от Международния институт за политически изследвания.

За 6 дни в Египет бяха убити близо 900 души, повечето от тях - протестиращи в подкрепа на президента Морси. Насилието ескалира отново с атентата срещу полицаи на нестабилния полуостров Синай.

Кризата вече помете почти всички успехи на въстанието срещу Хосни Мубарак през 2011 г., "преди всичко плурализма с влизането на ислямистите в политиката и първите демократични избори", подчертава Софи Помие, преподавател в Института за политически науки в Париж.

"Египет върви към катастрофа. Действащите лица са неспособни на политически компромис", смята специалистката по Египет. Главнокомандващият на армията и нов египетски лидер ген. Абдел Фатах ас Сиси заяви в неделя, че неговата страна няма да отстъпи пред "терористите". Върховният водач на "Мюсюлманските братя" Мохамед Бадия беше арестуван. "Ако братята бъдат разпуснати, ще бъде премината една червена линия", заяви Помие.

"Въпросът е да разберем дали от страх пред ислямизма международната общност също ще повтори грешките си или ще удари по масата, като заяви на военните, че никой вече не се заблуждава от подобни стратегии", смята тя.

За Емил Хокайем въстанията в арабския свят са "показали политическата незрялост на основните политически фракции", както доказва краткото управление на "Мюсюлманските братя" в Египет - там те успяха да отблъснат дори обществените слоеве, на които би трябвало да разчитат.

Положението е още по-тежко в Сирия, където по данни на ООН насилието е отнело живота на над 100 хиляди души и е довело до близо 2 милиона бежанци от март 2011 г., когато започна народно въстание, преминало във въоръжен бунт след репресиите, провеждани от режима на Башар Асад.

"Никой не може да спечели в Сирия. Асад може да оцелее в средносрочен план и да се надява, че враговете му ще отслабнат, за да не бъдат никога" в състояние да спечелят войната, подчертава Хокайем, който наскоро е публикувал книга за сирийското въстание. За него, макар че е "малко вероятно Сирия официално да бъде раздробена, вече е в ход де факто разделяне на страната на много малки части".

Според Надим Шехади, експерт на Чатъм хаус, трябва да се очаква още насилие в Сирия и Египет, предвид че "старите режими знаят как да манипулират насилието".

Либия също се бори да се върне към стабилността, защото предишният режим на Муамар Кадафи "е разрушил всички институции на страната", според Шехади.

Политическата безизходица засяга и Тунис, където нито опозицията, нито управляващите ислямисти отстъпват от исканията си въпреки преките и непреки преговори.

Само Йемен - единственият случай в арабския свят, където въстанието стигна до решение с преговори, под егидата на ООН напредва в процеса на политическото помирение.

Но националният диалог, който трябва да се постигне през септември, е в застой, особено поради трънливия въпрос за южната част на страната. Все още не е ясно дали изборите ще могат да се проведат през февруари 2014 г., както е предвидено.

"Ще са необходими години, ако не и десетилетия, преди политическата култура на арабския свят да признае, че само демократичните институции не са достатъчни и трябва да бъдат приети ценности като толерантността и приобщаването", смята Емил Хокайем.
 

(БТА)