Вилата на Рокфелер от Габрово – една изчезваща България

Снимка: Жоро Хаджиев

5 / 30

Една България – на сградите от миналото, пълни със спомени за достойнство, гордост и слава - изчезва. Откъртените им греди, изпочупените им прозорци, падащата мазилка и ронещите се тухли напомнят за времена на толкова много духовност и устрем.

Сградите от миналото са една България, която си отива. Изчезва, но все още е тук. Стърчи и се гърчи – с изпопадали керемиди и обрасли стени. Като бившата сграда на Захарна фабрика в София и на банята в Овча Купел. Отиват си, но още могат да бъдат спрени.

Всеки град си има поне една такава изоставена красавица. И Габрово също. Издига се над пътя и говори за славно минало и славни хора - сградата на някогашното сиропиталище.

Всъщност тя е строена за четириетажна лятна вила на прочутия фабрикант и индустриалец Пенчо Семов, наричан "Българският Рокфелер". Издигната е през 1933 г. по проект на габровския архитект Никола Гръблев.

Пред сградата имало изкуствено езеро и алеи, а цветята около тях са били доставяни от ботаническите градини на Европа.

Пенчо Семов е бил известен в цяла България с благотворителните си инициативи. Бил е главен акционер в 28 дружества, сред които 3 банки и 2 застрахователни компании. През 1919 той дарява 300 хиляди златни лева за лобиране в полза на България и за намаляване на претенциите към страната ни от 12 милиарда на 2 милиарда златни франка при сключването на Ньойския договор.

Когато умира на 10 юли 1945 година, оставя капитали на стойност 1 082 582 000 лева ( 9 млн. долара).

Волята на Пенчо Семов е след смъртта му сградата да бъде използвана за сиропиталище за стари хора – журналисти и писатели, но и бедни старци – работници от фабриките му.  Това обаче не става, защото на власт идват комунистите, които конфискуват цялата му собственост.

Така сградата става болница и остава такава допреди 20-ина години. А днес вече е руина.

Изгубената й красота заживя нов живот в последните месеци – заради усилията на старозагорския фотограф Жоро Хаджиев. Той я открива, изучава историята й и я популяризира.

"Забелязах сиропиталището случайно по време на едно състезание по ендуро, на което бях в организаторския екип. Сградата веднага прави впечатление с внушителната си "фигура" и красивата си архитектура, а по останките от орнаменти по нея, няма как не се досетиш, че е строена преди 1944 г.", разказа Хаджиев пред Dnes.bg.

От човека на отсрещната бензиностанция той научил в резюме историята й, а за всички останали подробности отишъл в родното село на Пенчо Симов - Цвятковци.

"В селото живеят двама човека, но се оказа, че те знаят много. Колкото повече човек научава за индустриалеца Пенчо Семов, толкова повече нашата действителност му става чужда и се пита: "Нима няма в момента и един достоен, богат българин?!"

В момента старопиталището е собственост на Министерството на здравеопазването, тъй като последно е изпълнявало ролята на Инфекциозна болница, въпреки че Пенчо Семов го дарява на общината. Сега сградата е в активите на МБАЛ "Д-р Тота Венкова" - Габрово, но средства за възстановяване няма.

Каква е атмосферата сред останките на изчезваща България?

"В такава обстановка в теб се преплитат противоречиви чувства. От една страна, искаш да го снимаш, от друга ти е много неприятно... трудно е за обяснение. Трябва да си абсолютен непукист, за да останеш равнодушен в такава тягостна обстановка", споделя фотографът.

Той съжалява, че не се е постарал достатъчно над някои кадри – като този с малкото прозорче, което е сякаш опасано с венец от ярко зелени листа. "Този кадър е символ на живота и разрухата, но е тъжен, защото навремето всичко е било в хармония, а сега е останала само разрухата", казва Хаджиев.

Докато снимал той се опитал да си представи какво е представлявал интериорът и атмосферата някога. "Гениално преплитане на овални с правоъгълни форми, красиви арки с богата орнаментика... хармония и красота. В езерото пред сградата е имало лилии, плували са лодки. Такава атмосфера само можеш да си я представяш", категоричен е той и допълва: "Много от орнаментите на къщата са осакатени още през социализма, когато те са били олицетворение не на красота, а на "влияние на враждебна среда". Още по-жалко е, че през наши дни сградата е изоставена безпризорна, дори не е охранявана. Тогава са запалили и последния етаж, който е изгорял заедно с покрива. Що за лекомислено отношение към такова произведение на изкуството?! Такова отношение за мен показва бедна ценностна система".

Според Хаджиев все още сградата може да се възстанови – чрез програми за поддържане на паметниците на културата и за историческите ни забележителности.

"Сградата трябва да се спаси, а животът на Пенчо Семов да стане още по-голямо обществено достояние, защото нямаш бъдеще, ако нямаш добро възпитание и няма от кого да се учиш. Сега отглеждаме предимно егоисти, а защо е така, всеки може да си отговори сам… Защото нямаме примери за подражание, защото добродетелността не се поощрява, а се поощрява личното облагодетелстване. Обществото е едно цяло и никой няма да си спомни утре за теб, че си съществувал, ако имаш няколко яхти и имоти на Лазурния бряг. Да, съществува живот и след смъртта, за онези, които го заслужават", завърши Жоро Хаджиев.