Ивайло Захариев - между пистолета и бунтарството

На снимачната площадка на сериала "Под прикритие" Снимка: Булфото

2 / 3

Завършва НАТФИЗ в класа на проф. д-р Атанас Атанасов. Не вярва в късмета, а в мечтите, защото е последовател на идеята, че всеки е голям колкото и неговите мечти.

В съвсем кратък срок ти изигра няколко главни роли. Сливаха ли ти се персонажите или успя да бъдеш различен в трите проекта?

За мен точно това е интересното - да намеря различното в тези три персонажа и сега се опитвам да търся все повече развитие в Мартин от „Под прикритие”, тъй като все още го снимаме. Наистина чисто сценарно така стоят нещата – единият е ученик и употребява леки наркотици, другият е студент, дължащ на мафията пакет с дрога, а третият току-що излязъл от полицейската школа, участващ в някои престъпни действия за по-голямата му цел – да спре мафиотите.

Мислил съм си даже понякога, че е като развитие на един и същ човек, но всъщност предприемат доста различни ходове за решаване на проблемите, които се изправят пред тях.

Можеш ли да степенуваш къде е по-трудно – в телевизията или в киното?

Засега по-големи трудности намирам в телевизията, а именно в забързания ритъм заради кратките срокове на заснемане на отделните серии. Но това пък прави доста по-динамичен и забавен целия процес. Човек трябва да се настрои много бързо и това е приятно предизвикателство.

Как получи главна роля в сериала „Под прикритие”?

Имаше кастинг, на който се явих. Викнаха ме и на следващи кръгове. Явно съм ги впечатлил. Благодарен съм им за доверието и се старая да го оправдая с работата си.

Има ли нещо, което те затруднява повече и ти трябва по-голяма концентрация, за да изградиш образа от сериала?

Точно когато героят трябва да е в дадено емоционално състояние, аз трябва да премина от 0 до 100 за броени секунди, за да го постигна. И за да не е фалшиво, трябва да се спра и да вложа голяма концентрация, защото иначе грешната емоция се усеща на екрана. Не казвам, че успявам всеки път, но се старая.

Консултирате ли се с полицията за определени тактики при изпълнение на акциите?

Лично аз не, но сценаристите знам, че се допитват относно развитието на някой удар или акция.

Как стана така, че успя да се снимаш в толкова проекти за толкова кратко време – късмет или упорита работа?

Не вярвам в късмета. Вярвам, че човек е голям, колкото са големи мечтите му, а аз не съм спирал да мечтая. Разбира се, имах голяма възможност пред мен и я използвах по най-добрия начин.

Героите ти приличат ли на теб?

В някои отношения разбира се, че си приличаме, но и в трите филма играя хора извън закона, което не е типично за мен. В личния си живот пазя чистота във взаимоотношенията си с хората, а и нямам вредни пороци като алкохол или наркотици.

В един разговор Николай Урумов каза, че е адвокат на своите герои. Трябва ли да обичаш персонажите си, за да станат по-истински?

Напълно съгласен съм с това твърдение. В реалния живот човек винаги действа от егото си и един добър актьор би действал от егото на персонажа – нещата, които него го вълнуват и задоволяват.

Има ли актьор, от когото се учиш?

Да. На снимачната площадка си партнирам със Захари Бахаров, Владо Пенев и Мариан Вълев, които според мен са си жива школа по актьорско майсторство именно за кино. А това е сферата и в която желая да се развивам, така че не изпускам моментите, в които да се уча от тях.

Считаш ли се за успял и мислиш ли начини, които да ти помогнат да продължиш да поддържаш този успех?

Не мисля, че вдигането на много шум в началото на нещо ново е именно успехът, който търся. Според мен всичко ще покаже стойността си, когато мине време и тогава се избистри истинската стойност на работата ми.

Какво мислиш за славата за един ден?

Не съм я търсил и не ме влече. Работя това, което ми харесва, независимо от това дали е славно или добре заплатено. Филмът „Пистолет, куфар и три смърдящи варела” е ниско бюджетен филм, но с радост участвах в него.

И в „Номер едно”, и в „Под прикритие” героят ти доста се бие. В живота кротък човек ли си?

Да. Само като тийнейджър имах ситуации, в които ми се наложи да се бия, но иначе гледам конфликтите да ги разрешавам, преди да се стигне до бой.