Джереми Айрънс: Властта покварява!

Дали защото става известен след участието си в телевизионния сериал "Завръщане в Брайдсхед" Джереми Айрънс отново се завърна на малкия екран, изпълнявайки главната роля в продукцията на HBO "Борджиите".

Режисьор е Нийл Джордан, носител на Оскар за сценарий за филма от 1992 "Играчка-плачка".

Склонността на прочутата ренесансова фамилия към убийствата и корупцията е пословична, а сагата има ужасяващи паралели със съвремието, разказва самия Джереми пред Dnes.bg. За изпълнението си на скандалния папа Александър VІ (Родриго Борджия), както и за ролите му в киното, успяхме да поговорим със знаменития актьор след като стана ясно, че вторият сезон от телевизионния сериал ще може да видим у нас към средата на следващата година.

Вие сте един от най-известните актьори в света. Струва ли ви се тежко бреме понякога това?

Много мило от ваша страна, че казвате това и се радвам, че така мислите. Няма нищо трудно в това да те харесват. Актьорството ти дава възможност да правиш повече от нещата, които искаш. Разбира се, днешно време е все по-трудно да намеря такива филми, с които съм свикнал да се занимавам. Като гледам американските сериали, виждам, че голяма част от най-добрата работа е именно там. Затова съм много щастлив, че участвам и имам шанс да работя с такъв топ режисьор какъвто е Нийл Джордан.

Имате ли нещо общо с героя си Родриго Борджия?

Той е висок, колкото мен. Бих искал да мисля, че имам нещо общо с повечето хора и персонажи. Това не значи, че е нужно да съм задължително същия като тях, но мога да съм съпричастен към това, което правят. Винаги намирам по нещо от героите си, на което да им сипматизирам. Надявам се все пак да нямам сладострания апетит на моя герой. Аз не ям така охотно като него и мисля, че тук е момента да спра.

Как репетирахте и се подготихте за тази конкретна роля?

Прочетох около пет книги, написани за фамилията и се опитах да открия кое чувствам, че е достоверно и кое е по-скоро хорска мълва и слух. И след това, както винаги, сам се гмурнах в героя си и се зачудих какво има в него. Опитвам се да открия какво прави персонажите плътни и след това какво ги свързва с мен и как мога аз да се превъплатя в тази личност.

Героят ви се намираше на върха на кариерата си в първи сезон. Как неговата съдба и позицията му във Ватикана се променят във втората част от сагата?

Той остава на върха още доста време, след което преживява известно падане. Не съм сигурен наистина колко много искам да разкрия от сюжета на зрителите. Ща кажа само, че този сезон ще бъде по-динамичен.

По различен начин ли подхождате към истинските и към измислените персонажи?

Събирам сведения за героите си, независимо дали те са исторически описани или са плод на въображението на автора. По-трудно е с истински съществувалите образи, защото историята не винаги е много благонадеждна. В случая с Родриго Борджия, тя е писана най-вече от Папа Джулиус ІІ, който определено не го е харесвал и често го критикува. Така че когато четеш историята, трябва да имаш предвид кой я пише и да се опиташ да намериш истината за този образ.

Какъв период от историята ще фокусира втория сезон на сериала– ще е по-близо до историческата реалност или повече до художествената измислица?

Ще покрием период, описващ само няколко години след последната серия от първи сезон. Държим много на историческата истина, но все пак не трябва да забравяме, че правим драма, а не документален филм. Нийл трябва да следва избраната линия но има право от време на време на крачка встрани от истината.

Актуална ли е тази историята за корупция и власт от 16-ти век в нашето време?

Мисля, че човек много скоро осъзнава, че е. Това е и посланието на „Боржиите” - че властта покварява и че ефекта, който тя има върху хората не се е променил, нито пък начинът, по който я използват. Мисля, че оръжията са различни, но не и човешката мотивация. Така че сериалът има ужасяващи паралели със съвременния свят.

В миналото демонстрирате респект към Католическата църква. Променихте ли отношението си към нея след участието в сериала?

Имам респект към някои неща от католическата църква, но може би не толкова, колкото някои хора. Смятам, че Църквата в Северна Европа или изобщо в Европа някакси е изгубила връзката с реалността на съвременния живот. Мисля, че са я изоставили преди няколко века. Не става дума, че няма някои много велики и добри хора, които са се посветили на църквата, но мисля, че като организация - тя има за какво да бъде критикувана на много нива. Но може би не му е сега времето да се задълбаваме в тази посока.

Преди 10-15 години продукцията на малкия екран ни караше да се насочим към кината. Тогава се появиха сериали като „Семейство Сопрано”, „Рим”, „Синовете на анархията”, и разбира се „Борджиите”. И големите киноактьори и режисьори като Глен Клоуз, Мартин Шийн, Стивън Спилбърг се захванаха с телевизия. Какво се случи в Холивуд? Може ли да се каже, че тези сериали са по-добрите филми днес?

Мисля, че някои от тях са. Имам впредвид, че те наистина изместиха среднокласните продукциии, които в момента имат огромен проблем с намирането на финансиране. Предполагам, че причината за тази промяна е предпочитанието на зрителя да изкара доста по-дълго време пред малкия екран, отколото да ходи на кино. Вероятно има и финансови аргументи за това. Голяма част от тези сериали имат много добри сценаристи. Зад „Борджиите” стои личност като Нийл Джордан, който по мое мнение е велик режисьор и сценарист. Очевидно интересните истории са там, качеството е там, това е което привлича добрите актьори и режисьори. Тази промяна вероятно е провокирана от публиката. Това е, което зрителите желаят да гледат.

Театърът или киното са ви по-близки?

Много ми е трудно да отговоря на този въпрос. За мен средството не е от особено значение. Историята и персонажът са това, което ме вълнува. Но от друга страна аз твърде много обичам театъра, обожавам театралния живот. Той е много по-колективен от филмите, които те държат далеч от тези, които обичаш и те карат да пътуваш. И също така театърът е едно различно място. Обичам и двете и не бих могъл без което и да е от тях.

Има ли персонаж, който никога не бихте изиграли?

Мисля, че ако усещам, че сюжетът ще изгони публиката (накрая останат по-малко хора, отколкото са дошли в началото) или ако почувствам персонажа си неправдоподобен, създаден само за конкретен филм или пиеса, ще ми бъде некомфортно и няма да съм прекалено привлечен. Има, разбира се, и много скучни персонажи, които не бих искал да играя. Обичам да се превъплащавам в герои, които ме интересуват като личности и се надявам, че мога да предам този интерес и на зрителите.

Можете ли да ни кажете любимите си три участия във филмографията ви?

Винаги ще помня времето, когато снимах „Мисията”, "Dead Ringers" и може би „Лолита”. Има предизвикателни роли и интересни времена. Но като филмов критик не бих могъл да кажа кои са те, тъй като са прекалено близки до мен.

Синът ви Макс също пое по вашите стъпки. Сега той е доказан актьор. Какъв съвет му давате, за да има и той успех като вашия в този труден бизнес?

Първо му казах да не се занимава с това. Този бизнес е по-труден сега отколкото, когато аз започнах. Но това беше неговата мечта и човек не може да обезкуражи децата си, когато следват своите мечти със страст. Не мога да бъда негов съдия защото той е мой син, но другите хора ми казват, че е и доста добър актьор. И той изглежда щастлив от това, което прави, а това е нещото, което искаш за децата си. Така че аз съм доволен от него и продължавам да му казвам да работи колкото се може повече в театъра. Затова пък в момента изглежда, че той е зает доста в киното. Надявам се, че като мен ще посвети известна част  от своята кариера на театъра където може да практикува и да се проваля по не толкова публичен начин както в един филм.