Наченки на революция и в Саудитска Арабия

Денят на гняв застигна и саудитското кралство. Протестите срещу властта са забранени със закон още от 30-те години на ХХ век, когато в страната е установена абсолютна монархия, но демонстрантите излязоха по улиците.

В източния град Катиф, който постепенно се превръща в бастион на опозицията, органите на реда атакуваха демонстрантите с гумени куршуми, сълзотворен газ и палки. Жертви няма, но очакванията са сблъсъците да стават по-ожесточени.

В основата на масовото недоволство е шиитското малцинство в Саудитска Арабия. Протестиращите искат освобождаването на редица политически затворници, държани зад решетките без съдебен процес вече над 14 години. Исканията обаче се разширяват много бързо и вече се чуват гласове за конституционна монархия, за зачитане на човешките права и свободи.

Засега анализаторите са предпазливи в прогнозите дали има опасност за кралската власт по подобие на метежите в други страни от Близкия изток и Северна Африка.

Недоволните шиити са едва 10% от населението в доминираната от сунити Саудитска Арабия. Малцинството обаче е концентрирано най-вече в пограничната зона с Бахрейн. А там шиитите са мнозинство и вече месец се бунтуват срещу сунитския режим.

Не случайно саудитските управляващи се безпокоят, че религиозно обединение може да внесе бахрейнски подкрепления. И дори предупредиха Бахрейн, че ще се намесят със сила, ако шиитският бунт там излезе извън контрол.

Не на последно място източният регион е мястото, където са най-големите залежи от суров петрол на Саудитска Арабия. А ако там, в сърцето на най-големия износител на петрол в света (8 248 000 барела на ден), има проблем, настоящата криза с черното злато ще е като ухапване от комар.

В интерес на истината срещу авторитарното управление на династията Ал-Сауд (откъдето идва и името на държавата) глава надигат и сунити, които искат стартиране на процес на демократизация. Опозиционери са категорични, че времето за промяна е дошло.

Не за революция, но за промяна. Равнопоставеност, върховенство на закона, честно разпределение на петролните милиарди – страната е готова за това, твърдят те.

Кралското семейство засега запазва привидно спокойствие. Кралят обаче не случайно реши, че сега е удобен момент да обяви раздаването на 37 милиарда долара под формата на увеличения на заплатите на държавни служители, субсидии и подаръци за хората.

Това, което дава допълнително успокоение на властта, е фактът, че в Саудитска Арабия хората са по-внимателни, по-предпазливи. Защото за разлика от населението в бедни страни като Йемен, мнозинството саудитци имат какво да губят.

Монархът Абдула бин Абдул Азиз ал Сауд се ползва и от рамото на САЩ. В негово лице Вашингтон вижда човека, който е един от най-верните и надеждни съюзници в борбата с Ал Кайда, готов да атакува с всички сили радикалните ислямисти. И, разбира се, човекът, който държи в ръцете си 20% от петролните залежи на света.

Но Абдула вече не може да няма едно наум. Защото и Хосни Мубарак беше от най-приближените на Белия дом, но американската подкрепа за режима му се изпари само за десетина дни.