$100 млрд. годишно за борба с наркотърговията

В Ню Йорк започна специална сесия на Общото събрание на ООН, посветена на борбата с наркотрафика. Участниците разискват различните подходи към този крайно важен проблем. Западът е готов да легализира леките наркотици, а в някои страни и региони това вече е сторено; в ред източни държави обаче за тях все още режат глави, пише Сергей Мануков в "Новие известия".

В началото на миналата година на малко индонезийско островче край Ява бяха разстреляни осем затворници от Бразилия, Австралия и Нигерия, осъдени за търговия с наркотици. Екзекутираха ги, без да уважат молбите на бразилския президент и премиера на Австралия, в чиито страни няма смъртно наказание. Индонезийският държавен глава Джоко Видодо бе непреклонен.

Да си припомним и скорошния доклад на "Амнести интернешънъл", според който лъвският дял от почти хиляда екзекутирани престъпници в Иран са били наркотърговци. Тези и немалко други подобни факти показват все по-големи разлики в отношението на Изтока и на Запада към наркотиците, чийто годишен оборот достига около 380 милиарда долара.

До неотдавна Съединените щати бяха в лагера на непримиримите борци с наркотърговията. През последните години обаче те посмекчиха доста отношението си към проблема. Специалистите сочат за причини епидемията от употреба на опиати, обхванала средната класа в Америка, и легализирането на марихуаната в редица щати.

Първоначално специалната сесия на Общото събрание на ООН за наркотиците бе насрочена за 2019 г. По настояване на трите най-силно засегнати от наркотиците латиноамерикански страни (Мексико, Колумбия и Гватемала) обаче форумът бе изместен за тази пролет. Предходното Общо събрание на тази тема се състоя през 1998 г. Участниците приеха тогава девиз: "Свят без наркотици: можем да го направим!".

За 18 години светът не се освободи от наркотиците. Напротив, според мнозина експерти днес сме в още по-лошо положение.

За борба с наркотърговията всяка година се харчат близо 100 милиарда долара, кажи-речи колкото помощта, отпускана на бедните страни от богатите. И въпреки дългогодишната военна окупация Афганистан все още произвежда почти 90 на сто от целия хероин на планетата.

От 2006 г. до 2015 г. в необявената война на мексиканското правителство срещу наркокартелите и в разчиствания на сметки между бандитите са загинали близо 100 хил. жители на страната. Но няма данни да е намалял потокът от наркотици, превозвани през Мексико към САЩ. До голяма степен дрогата е причина в Хондурас да се отчитат 84 убийства на 100 хил. души. За сравнение, в САЩ този показател е 3,8, а в Испания - 0,8.

Заради безплодните опити на властите да ликвидират наркотърговията със сила обществеността настоя държавата да изземе търговията с дрога от организираната престъпност.

Това движение бе оглавено от латиноамерикански страни. Уругвай например легализира марихуаната през 2013 г. Много важно събитие, останало впрочем почти незабелязано. После и САЩ започнаха да разрешават марихуаната, макар не на федерално равнище, а в отделни щати. Вашингтон смята да води същата гъвкава политика и занапред. Референдум за легализиране на марихуаната се очаква тази година в Калифорния.

В Източна Азия наркотърговията е развита може би колкото и в Латинска Америка. Проблемът с насилието в Азия впрочем далеч не е толкова остър. Това е причината азиатските страни да не подкрепят латиноамериканските в стремежа към легализиране на леките дроги. Има и психологическо обяснение: след опиумните войни от средата на 19-и век наркотичната зависимост е смятана от азиатците за морална слабост.

Европа заема центристка позиция между двете Америки и Азия. Позицията на Русия е по-близка до тази на азиатските страни.
 

/БТА/