Как Германия планирала да помогне на армията на Русия преди Путин да анексира Крим?

Германия е участвала в големи планове за подпомагане на руската армия с обучението и модернизацията, преди Москва да анексира Крим през 2014 г., съобщи германският седмичник Der Spiegel, според TVP World.

Според седмичника тези планове включват създаването на учебни центрове в Русия като част от сделка на стойност един милиард евро. Освен това плановете са въведени след войната от 2008 г. между Русия и Грузия, която разкри несигурното състояние на руската армия. След кампанията руският президент Владимир Путин нареди реорганизация на руските въоръжени сили, за да ги въведе в 21-ви век. А предпочитаният му партньор бил Германия.

Берлин, воден от канцлера Ангела Меркел, е бил повече от доволен от тази перспектива и оказал натиск върху германския отбранителен сектор да сътрудничи с Москва. Причината, посочена от германското правителство, била една от основните инициативи да се изградят осем учебни центъра в цяла Русия, оборудвани с най-съвременна лазерна технология за симулиране на съвременен бой.

Индустриалният партньор за проекта трябвало да бъде германският отбранителен гигант Rheinmetall.

Берлин оправдал тези планове с гледна точка на реалполитиката.

„Имаме интерес от гледна точка на политиката за сигурност в една модерна и добре управлявана руска армия“, заяви тогавашният министър на отбраната Томас дьо Мезиер през 2011 г.

Според Der Spiegel, причината, посочена от германското правителство, е, че военното сътрудничество изгражда доверие, а доверието осигурява мир. Федералното правителство също се надявало да научи повече за военните уязвимости на Русия чрез тези споразумения.

Бил е осъществен е обмен на офицери и служители на най-високо ниво, изготвени са планове за сделка за милиард евро между Rheinmetall и руското Министерство на отбраната, а в Русия, на източния фланг на НАТО, са планирани военни учения. Тези учения са предизвикали тревога в Полша, Финландия и балтийските държави, пише Der Spiegel, тъй като са върнали призрака на пакта Молотов-Рибентроп от 1939 г., който доведе до избухването на Втората световна война.

Останалите страни от НАТО не споделяли доверието на Германия в Москва, нито убеждението, че това сътрудничество е пътят към мир и сигурност в Европа. Плановете обаче продължили, включително договор за 135 милиона евро за Rheinmetall за изграждане на първия тренировъчен комплекс в руския Поволжки. Първите съвместни военни учения били планирани за 2014 г.

„Доктрината Герасимов“

Въпреки това, точно преди анексирането на Кримския полуостров от Украйна от Русия през същата година, руският армейски генерал Валери Герасимов изнесе реч в Академията на военните науки, в която заяви, че правилата на войната са се променили. Така наречената +Доктрина Герасимов" твърди, че война не трябва да се обявява или дори да се води. Същите цели, твърди той, могат да бъдат постигнати чрез „широко разпространеното използване на дезинформация, политически, икономически, хуманитарни и други невоенни мерки“.

Военният пакт с Москва по-късно бил изоставен.

Rheinmetall заплашило със съдебни действия срещу собственото си правителство и основния си клиент за загубените договори, но страните постигнали споразумение. Оборудването, предназначено за учебния център във Волга, останало в склада на Rheinmetall и след нахлуването на Москва в Украйна, компанията обмисляла да го предостави безплатно на Украйна, като акт на солидарност, но и като PR маневра, съобщи Der Spiegel.

Учебният център в Мулино, Волга, продължи да работи без Rheinmetall и през 2021 г. служи като едно от местата за последните големи руски маневри „Запад“ преди нахлуването в западния ѝ съсед.