Във военните клиники в Украйна има рязко увеличение на инфекциите, устойчиви на лекарства

Когато старшина Олександър Безверхни е евакуиран в болница „Феофания“ в Киев, малцина вярват, че ще остане жив. 27-годишният младеж има тежка коремна травма, а шрапнел е пробил задните му части. И двата му крака са ампутирани. След това лекарите откриват, че инфекциите му са резистентни към обичайно използваните антибиотици - и без това нелеката задача да спасят живота му става почти безнадеждна, пише BBC.

Антимикробната резистентност (АМР) се проявява, когато бактериите еволюират и се научават да се защитават от антибиотици и други лекарства, като ги правят неефективни. Украйна далеч не е единствената страна, засегната от този проблем: през 2021 г. около 1,4 млн. души в световен мащаб са починали от инфекция, причинена от АМР, а в Обединеното кралство през 2023 г. е имало 66 730 сериозни инфекции, резистентни към антибиотици. Изглежда обаче, че войната е ускорила разпространението на мултирезистентните патогени в Украйна.

Клиниките, в които се лекуват военни наранявания, са регистрирали рязко увеличение на случаите на АМР. Според заместник-главния лекар д-р Андрий Строкан повече от 80 % от всички пациенти, приети в болница „Феофания“, имат инфекции, причинени от микроби, които са резистентни към антибиотици.

По ирония на съдбата антимикробно резистентните инфекции често произхождат от лечебните заведения.

Медицинският персонал се опитва да спазва стриктни хигиенни протоколи и да използва защитни средства, за да сведе до минимум разпространението на тези инфекции, но лечебните заведения могат да бъдат претоварени с хора, ранени във войната.
Д-р Владимир Дубина, началник на интензивното отделение на болница „Мечников“, казва, че от началото на руската инвазия само в неговото отделение броят на леглата е увеличен от 16 на 50. Междувременно, тъй като много служители бягат от войната или сами се присъединяват към армията, броят на служителите е намалял.

Д-р Строкан обясни, че тези обстоятелства могат да повлияят на разпространението на бактериите на АМР. „В хирургичните отделения има една медицинска сестра, която се грижи за 15-20 пациенти“, казва той. „Тя физически не може да измие ръцете си в необходимото количество и честота, за да не разпространява инфекции.“

Естеството на тази война означава също, че пациентите са изложени на много повече щамове на инфекции, отколкото в мирно време. Когато един войник се евакуира по медицински причини, той често преминава през няколко лечебни заведения, всяко от които има свои собствени щамове на АМР. Макар че според медицинските специалисти това е неизбежно поради мащабите на войната, то само влошава разпространението на инфекциите с АМР.

Такъв е случаят на старшина Безверхни, който е лекуван в три различни заведения, преди да стигне до болницата в Киев. Тъй като инфекциите му не можеха да бъдат лекувани с обичайните медикаменти, състоянието му се влоши и той се разболя пет пъти от сепсис.

Тази ситуация се различава от други скорошни конфликти, например войната в Афганистан, където западните войници биват стабилизирани на място и след това транспортирани по въздух до европейска клиника, вместо да преминават през множество различни местни заведения.

Според д-р Дубина, чиято болница в Днепър съседства с фронтовите райони, това не би било възможно в Украйна, тъй като притокът на пациенти не е бил наблюдаван от Втората световна война. След като пациентите му са достатъчно стабилни, те се прехвърлят в друга клиника - ако има място - за да се освободи капацитет.

„От гледна точка на микробиологичния контрол това означава, че те разпространяват [бактериите] по-нататък. Но ако това не се прави, ние не сме в състояние да работим. Тогава това е катастрофа.“

При толкова много ранени украинските болници обикновено просто не могат да си позволят да изолират заразените пациенти - което означава, че много устойчивите и опасни бактерии се разпространяват без контрол. Проблемът е, че инфекциите, които те причиняват, трябва да се лекуват със специални антибиотици от „резервния“ списък. Но колкото по-често лекарите ги предписват, толкова по-бързо бактериите се адаптират, което прави и тези антибиотици неефективни.

„Трябва да балансираме везните“, обяснява д-р Строкан. „От една страна, трябва да спасим пациента. От друга - не трябва да развъждаме нови микроорганизми, които ще имат антимикробна резистентност“.

В случая на ст.н.с. Безверхни лекарите е трябвало да използват много скъпи антибиотици, които доброволците са набавяли от чужбина. След година в болницата и над 100 операции състоянието му вече не е животозастрашаващо. Лекарите успяват да спасят живота му. Но тъй като патогенните микроорганизми стават все по-устойчиви, борбата за спасяване на други хора става все по-трудна.