Мините, ужасът от Студената война, биха могли да се завърнат за укрепване на границите на Европа

В продължение на десетилетия границите, осеяни с противопехотни мини, разделяха съветския блок от Запада, възпирайки гражданите да бягат през Желязната завеса.

В края на Студената война мините бяха старателно разкопани по дългата граница на разпадналия се блок. Активистите против мини, подпомогнати в каузата си от Даяна, принцеса на Уелс, настояха световните лидери да изработят глобален договор, забраняващ смъртоносно оръжие, което безразборно убива цивилни, пише The New York Times.

Сега, като поредно следствие от пълномащабното нахлуване на Москва в Украйна през 2022 г., пет държави, граничещи с Русия, планират да възобновят употребата на оръжие, забранено от повечето страни в продължение на повече от четвърт век, надявайки се да засилят защитата си срещу руска атака.

Последните действия на Полша, трите балтийски държави и Финландия – и обещанието на президента на Украйна Володимир Зеленски – да се откажат от договора за забрана на мини, влязъл в сила през 1999 г., няма да доведат до незабавен скок в употребата на противопехотни мини. Формалното излизане от договора е шестмесечен процес.

Но скорошният прилив на страни, отхвърлящи стълб на реда след Студената война, възмути активистите срещу мини.

„Ние сме бесни на тези страни“, каза Тамар Габелник, директор на Международната кампания за забрана на противопехотните мини, която през 1997 г. спечели Нобелова награда за мир за работата си по разчистването на противопехотни оръжия и ролята си като движеща сила зад Договора за забрана на мини, известен като Отавската конвенция.

Висши военни служители в поне три от петте държави, чиито парламенти наскоро гласуваха за излизане от договора, са заявявали в миналото, че не виждат голяма военна полза от възраждането на противопехотните мини. Оръжията убиват предимно цивилни и предлагат ограничена защита срещу съвременните механизирани армии.

Войната в Украйна „промени всичко“, каза Вероника Хонкасало, ляв член на финландския парламент, която е против напускането на договора, ход, подкрепен от огромното мнозинство от нейните колеги законодатели при неотдавнашно гласуване. Заради руската инвазия в Украйна, добави тя, „хората наистина се уплашиха, защото имаме 1300-километрова граница с Русия и дълга история на война със съседката ни“.

Според Организацията на обединените нации договорът е довел до унищожаването на над 55 милиона противопехотни мини . Оръжията са били широко използвани по време на Студената война, в конфликти в Афганистан, Ангола, Камбоджа, Мианмар и много други страни, но са продължили да убиват хора дълго след края на боевете. Осемдесет процента от жертвите от противопехотни мини са цивилни, много от които деца, според Международния комитет на Червения кръст, който изчислява, че броят на убитите или осакатените всяка година е намалял до около 3500 от над 20 000 през последните две десетилетия.

Обществената осведоменост на Запад за опасностите, породени от мините, се повиши рязко през 90-те години на миналия век, отчасти в резултат на подкрепата на принцеса Даяна за активистите. Даяна, каза Пол Хеслоп, британски експерт по разминиране, който я ескортира при посещение на минно поле в Ангола през 1997 г., „би била много разочарована, че 28 години след посещението ѝ и целия напредък, постигнат оттогава, светът прави крачка назад“.

Но „тя би попитала защо се случва това“, добави г-н Хеслоп, който е старши съветник по противоминните действия към ООН в Киев. Отавската конвенция, каза той, „щеше да бъде напълно непокътната, ако не беше имало война в Украйна“.

Русия, Съединените щати, Китай и няколко други държави никога не са подписали Отавската конвенция, но над 160 други са го направили.

Мери Уеърхам, активистка срещу противопехотните мини, която е участвала в преговорите по договорите през 90-те години на миналия век, заяви, че обявените оттегляния са препятствие след десетилетия работа за ограничаване на жертвите сред цивилното население. Те също така „създават ужасен прецедент“, добави тя, за стабилността на огромна структура от международно право, регулираща химическите, биологичните и ядрените оръжия и самото водене на война.

Натискът на страните в близост до Русия да напуснат договора започна миналата година след посещение в Украйна на Лауринас Касчунас, тогавашен министър на отбраната на Литва.

След като украински военни офицери казаха, че забраната за противопехотни мини затруднява сдържането на руските войски, той призова за преглед на използването им от балтийските държави.

„Разбирам опасенията относно противопехотните мини – те са причинили огромни страдания на много места“, каза той в интервю.

Широко разпространеното използване на противопехотни мини от Русия изигра значителна роля в осуетяването на мащабна украинска офанзива през 2023 г.

През март министрите на отбраната на трите балтийски държави и Полша, всички членове на НАТО, заявиха, че страните им трябва да се изтеглят от споразумението за забрана на мини, защото „военните заплахи за държавите-членки на НАТО, граничещи с Русия и Беларус, са се увеличили значително“. Финландия заяви през април, че също иска да излезе.

Украйна, която официално се присъедини към договора през 2006 г., първоначално не виждаше особена причина да възобнови употребата на противопехотни мини. Но след неуспешната офанзива през 2023 г. и нарастващата зависимост на Русия от пехотинци за водене на атаки, тя реши, че те са необходими.

В ранен удар по договора, администрацията на Байдън миналата година одобри доставката на американски противопехотни мини на Украйна.

Този месец Зеленски обяви, че е подписал указ за оттегляне на Украйна от Отавската конвенция, тъй като Русия, която никога не е била страна по договора, „използва противопехотни мини с изключителен цинизъм“.

За разлика от другите страни, които обявиха излизането си от договора, с което до голяма степен унищожиха запасите си от противопехотни мини, Украйна все още разполага с голям запас от над три милиона забранени мини, наполовина по-малко, отколкото е имала преди присъединяването си към договора.

Дали може законно да ги използва, дори ако официално се опита да напусне Отавската конвенция, не е ясно, тъй като условията на договора забраняват на държава във война да напусне.