Защо чужденци от цял свят се бият в украинския Международен легион? ВИДЕО

От политици до ловци на скъпоценни камъни, от Обединеното кралство до Австралия – Unated24 разговаря с четирима войници от Министерството на отбраната на Международния легион на Украйна, които се присъединиха към борбата за бъдещето на Украйна.

Лопрести: От британския парламент до фронтовата линия на Украйна

„Някои от колегите ми от двете партии казаха, че съм член на Киевския централен парламент, а не на Филтън и Брадли Стоук“, шегува се Джак Лопрести.

Джак е служил като консервативен член на британския парламент в продължение на 14 години, преди да смени кариерата си след общите избори в Обединеното кралство през 2024 г. Сега – вместо да носи костюм, Лопрести е облечен във военна униформа. Нашивката на ръката му носи два знамена, обединени в едно – британското и украинското.

„Беше ми съвсем ясно, че това вероятно ще бъдат най-трудните „избори“, на които мога да се боря“, казва той. „Започнах да си мисля, че ако се случи най-лошото, ще дойда в Украйна, ще прекарам година-две, помагайки, просто правя каквото мога. И почти веднага си помислих, че ще служа в армията.“

Въпреки че е посветил значителна част от живота си на политиката, Лопрести има и военен опит, особено в службата си в Афганистан.

Няколко месеца след изборите, на които губи мястото си, той кандидатства за присъединяване към Международния легион. Известен с позивния си „Пендрагон“, препратка към легендарния крал на британците и баща на крал Артур – Утер Пендрагон – фокусът на Лопрести в украинската армия е върху различни въпроси.

„Външни работи, малко дипломация, външни отношения и снабдяване – от противовъздушна отбрана до лична екипировка и оборудване. Работя и с някои ветерани.“

Първото му посещение в Украйна било точно една година след пълномащабното нахлуване на Русия – на 24 февруари 2023 г., когато той все още беше депутат. По време на мандата си Лопрести пътува до Украйна многократно и се застъпва за допълнителна помощ.

„Ние имаме това, което се случи през Втората световна война през 1940 г. в нашето ДНК“, подчертава той, говорейки за непоколебимата подкрепа на Обединеното кралство за Украйна. „Това е в живата памет – когато бяхме сами, борейки се за оцеляването си, за съществуването си като нация. Бяхме бомбардирани, градовете ни бяха бомбардирани. Винаги сме чувствали близост с това, пред което е изправен украинският народ.“

Лопрести подчертава, че ако Украйна не победи, последствията за целия свят ще бъдат катастрофални.

„Украйна беше мирна, суверенна, независима, свободна нация, атакувана от тирания, авторитаризъм и чудовище. Не можеш да променяш границите със сила, не можеш да нахлуеш в чужда страна и да се опиташ да я завземеш.“

Той подчертава, че Западът трябва да продължи да подкрепя Украйна, „без да се забравя, че Украйна води нашите битки тук“. В същото време трябва да има гаранции за сигурност, така че ако лидерът на Кремъл някога се опита да премине границата отново, той ще се сблъска със съпротива не само от Украйна, но и от всички европейски държави – и дори от Съединените щати.

„Най-добрият начин да се избегне бъдещ конфликт е чрез демонстрация на сила и разбиране от тяхна страна, че няма да бъде прието или толерирано, ако той дори започне да прави отново подготовка“, казва Лопрести, добавяйки, че европейското присъствие в Украйна след войната е необходима стъпка. „Путин е лъжец. Знаем това. Той излъга за Чечня, за Грузия, за Сирия и мирните споразумения, сключени след анексирането на Крим. Не може да се разчита на него. Не бих се доверил на нищо, което е казал или под което се е подписал. Трябва да има подходяща сила и възпиране.“

СОЛО: От другата страна на света

„Русия е избрала грешните хора, с които да се бие“, казва друг чуждестранен доброволец Дж. Робърт Ралф – позивен „Соло“ – който е дошъл в Украйна чак от Австралия. „Украинците са толкова издръжливи.“

Ралф има украински приятели в Австралия.

„Винаги съм знаел, че те са различна страна в сравнение с Русия“, казва той. "Обичам културата им; те са просто красиви хора. Всички, които познавам, винаги са били наистина добри.“

С тези думи Соло започва разказа си за това как е пътувал през половината свят и се е озовал на фронтовата линия в Украйна.

„Знаех в сърцето си, че мога да го направя“, казва той. „Баба ми и дядо ми също бяха вдъхновение. Те бяха от двете страни на семейството по време на Втората световна война.“

Без предишен военен опит, Соло си спомня, че е искал да се присъедини към армията, когато е бил по-млад, но поради счупена бедрена кост молбата му е била отхвърлена. Днес той служи в пехотата с украинския Международен легион. Както той го описва, „само аз и малък екип.“ Доброволците преминават обучението си преди разполагане, изпращат се в зоната на операциите си, за да изпълняват своите задачи, и накрая се връщат в Киев за кратка почивка и допълнително обучение. След това цикълът се повтаря.

Попитан кое е най-голямото предизвикателство на бойното поле днес, „Соло“ отговаря, че това са оптичните дронове.

„Руснаците се адаптират“, допълва той. „Трябва да продължим да се адаптираме. Технологиите влизат в игра. Нещата стават много по-трудни. Това е постоянна адаптация, за да се опитваш да се справиш.“

Това обаче не го притиска да се върне в Австралия, добавяйки, че Украйна вече се чувства като у дома си.

„Майка ми казва, че мисли, че съм по-щастлив тук, отколкото бях там. Не че съм бил депресиран у дома или че съм дошъл тук, защото нямах нищо общо, а просто чувствах, че трябва да дойда.“

Въпреки че обещама на майка си, че ще се опита да бъде в Австралия за Коледа, Соло се смее, че е по-вероятно майка му да дойде да го посети в Киев. Размишлявайки върху живота у дома, той отбелязва:

„Липсва ми свободата ми там, когато ходех насред нищото и търсех скъпоценни камъни“ и планира да направи това след края на войната. „Ще се върна в Австралия и ще се върна към минното дело и ще шлифовам скъпоценните си камъни. Бих искал един ден да си намеря място тук, в Украйна, и просто да пътувам между двата свята.“

ХОБО: Картечници, експлозиви и просто обикновен стрелец

Как човек получава позивна като "Хобо" питат от Unated24 Крис?

„Приличам на бездомник“, отговаря той с усмивка, която все още може да се различи през гъстата му брада.

Родом от Флорида, Хобо прекарва последните няколко години преди пълномащабната инвазия на Русия, живеейки в Ню Йорк.

„Всъщност не съм бил в САЩ от септември 2022 г., така че не съм сигурен дали вече живея там“, казва той.

Неговият опит се състои от четири години служба в морската пехота на САЩ като радист и подобен престой в САЩ Армията като разузнавач.

„Няколко от момчетата от морската пехота, с които служих, вече бяха пристигнали тук през март 2022 г. Играех си с идеята - наистина ли искам да отида? Следващото нещо, което чух от тях беше: „Човече, ние се борим. Побеждаваме.“ После се качих в самолета и кацнах във Варшава.“

Той започва да служи в украинската армия по време на офанзивата в Харков през 2022 г. Същата година се пренасочва в Луганска област.

„Останахме там до лятото на 2023 г., а след това се насочихме на юг към Бахмут. Служих в Донбас. През 2024 г. отидох в Запорожка област. Съвсем наскоро бяхме на север в Сумска област.“

Много неща са се променили на бойното поле от 2022 г. насам, казва той - артилерията е била най-голямата заплаха в открити полета тогава. Междувременно, в днешно време, най-голямата заплаха идва от дроновете.

„Повече се страхуваш да чуеш дрон, отколкото от всичко друго, просто заради това, което означава“, казва той. „Някой те вижда. Те могат лесно да се насочат към местоположението ти. Те могат да забележат всяко от движенията. Никога не знаеш какъв вид експлозив ще получиш.“

В момента той е назначен в екип за директно действие, известен още като щурмова група, където неговата област на експертиза включва картечници, взривни вещества и служба като редовен стрелец.

„Всички обичат да мислят, че са подготвени“, казва той, когато го питат дали военният му опит му е помогнал да бъде готов за войната в Украйна. „Всъщност с днешните технологии получавате тактики от Първата световна война, Втората световна война и войната във Виетнам. Много, много е плашещо, както е. Това, което го влошава, е, че постоянно се развива и за двете страни.“

Хобо си спомня, че когато за първи път дошъл в Украйна, е вярвал, че ще се бие само около година.

„Почти три години по-късно, аз все още съм тук. Така че може би един ден просто ще кажа: „Уморен съм и просто искам да се прибера.“ Или... просто ще продължа да се боря.“

БАРД: Майстор на всички занаяти - майстор на нищо

Работил е в авиацията, преподавал е курсове по огнестрелно оръжие и е бил състезател по стрелба. Запознайте се с „Бард“, който се описва като майстор на всички занаяти - майстор на нищо. Той живее в Колорадо през последните 18 години, „но сега наричам Украйна свой дом“, казва Бард.

Първото му посещение в Украйна е на 6 март 2022 г., когато идва като доброволец, правейки пътувания за доставки.

„През това време имаше може би най-голямата хуманитарна криза след Втората световна война, при която толкова много жени и деца бягаха от Украйна за безопасността на Европа и други страни. Преживяването на това или това да бъдеш свидетел на подобно нещо оказа дълбоко влияние върху това кой съм днес.“

Няколко месеца по-късно Бард се присъединява към Международния легион.

„Първоначално се записах просто, за да бъда боен медик“, казва той. „Сега съм направил много повече от това. Вярвам, че в бъдеще ще се занимавам с дронове.“

Въпреки всички промени в тази сфера, „Бард“ вярва, че някои неща остават постоянни.

„През последната година видяхме как оптичните влакна се превърнаха в стандарт за FPV дроновете и тези еволюции в технологиите ще продължат. Но основата остава – винаги ще трябва да виждате целта, да я идентифицирате и да я атакувате. Бих казал, че само като човешко същество това е мой дълг. Само поради тази причина, разбира се, бих подкрепил Украйна и бих помогнал на Украйна, но също така обикнах Украйна. Сега съм отдаден не само на принципите си, но и на обичта и любовта си към Украйна.“

„Бард“ смята, че ако Съединените щати се смятат за един от „бастионите на свободата и демокрацията в света“, страната трябва да действа по този начин. Неговото послание към всеки в САЩ, който не разбира това, е просто:

„Отворете учебник по история. Те трябва да погледнат какво се е случило през 30-те години на миналия век, което в крайна сметка е довело до това Америка да жертва своите синове и дъщери“, казва той. „Това е история, която променя света, и простото стоене отстрани и наблюдение на случващото се не ви освобождава от отговорността да сложите край на злото там, където злото е най-очевидно.“

„Бард“ вярва, че идването в Украйна трябва да бъде ангажимент, добре обмислен предварително:

Последният въпрос към Бард е прост: „Колко дълго планира да остане в Украйна?“ Той отговаря без колебание: