Русия очаква бюджетен удар, приходите от петрол и газ са на най-ниското ниво

Руското правителство очаква приносът на петролната и газовата промишленост към националния бюджет тази година да спадне до най-ниското си ниво от пандемията през 2020 г., след като цените на горивата ѝ спаднаха и рублата се укрепи.

Москва ще събере около 8,65 трилиона рубли (100 милиарда долара) данъци от петролната и газовата промишленост, според измененията в бюджета на Русия за 2025 г. Това е с около 22% по-малко от приходите от миналата година, според измененията, публикувани в понеделник на уебсайта на Държавната дума, долната камара на парламента.

Таксите от производителите на петрол и газ са от решаващо значение за Кремъл, тъй като се очаква те да представляват почти една четвърт от приходите в държавната хазна тази година. Москва планира да продължи да увеличава военните разходи, за да финансира продължаващата война в Украйна, и ще повиши данъци като ДДС и ще увеличи заемите, за да преодолее бюджетната дупка.

В стремежа си да намалят допълнително приходите от енергетика на Русия, западните държави и съюзници приеха широкообхватни санкции. Съвсем наскоро президентът на САЩ Доналд Тръмп оказва натиск върху партньорите в Организацията на Северноатлантическия договор, включително Турция, да спрат напълно да купуват руски барели.

Прогнозира се, че Urals, основната експортна смес на Русия, ще достигне средно 58 долара за барел тази година, в сравнение с 66,60 долара миналата година. Въпреки санкциите, спадът се дължи главно на по-ниските цени на суровия петрол на фона на опасенията относно световния икономически растеж.

Руското правителство очаква средната отстъпка на Urals спрямо световния бенчмарк Brent да бъде 12 долара за барел. Разликата се е свила в сравнение с по-ранните години на войната, но все още е значително по-голяма от историческата отстъпка от 2-4 долара за барел поради санкциите.

Укрепването на националната валута е друга причина за намаляването на приходите. За тази година правителството прогнозира обменния курс от 86,1 рубли за щатски долар, в сравнение с 92,4 рубли за долар миналата година. Това означава, че правителството получава по-малко рубли за всеки барел петрол и кубичен метър газ, продадени в чужбина.

Федералните служители очакват ръст на приходите от петрол и газ през следващите три години: до 8,92 трилиона рубли през 2026 г. и след това 9,7 трилиона рубли до 2028 г. Печалбите се очаква да дойдат благодарение на постепенното възстановяване на цената на Urals, според бюджетния план за 2026-28 г. Въпреки това се очаква годишните потоци от приходи в близко бъдеще да останат под нивото от 2024 г., което оказва натиск върху бюджета на Кремъл.

Русия очаква продажбите ѝ на природен газ на Китай да бъдат по-малко доходоносни от износа на запад, което подчертава недостатъка на нарастващата зависимост на Кремъл от азиатската държава.

Очаква се цените на газа за Китай да бъдат поне с 27% по-ниски от тези за доставките до Турция и малкото ѝ останали клиенти в Европа през следващите три години, според прогноза на Министерството на икономиката, представена заедно с проектобюджета на Държавната дума в понеделник. За 2025 г. ценовата разлика е още по-голяма - 38%.

Прогнозите показват как завъртането към Китай не е компенсирало загубата на повечето европейски газови пазари на Москва след пълномащабното ѝ нахлуване в Украйна през 2022 г. Потоците по тръбопроводи на запад някога бяха най-големият източник на приходи за „Газпром“. Сега с нова мащабна сделка за тръбопровод, осигурена по-рано този месец, руският газов гигант е по-зависим от Китай от всякога, съобщава Bloomberg TV Bulgaria.

Цените за Китай са „обективно по-ниски“ от тези за Европа, защото газовите находища, захранващи азиатския маршрут, са по-близо до клиента, заяви главният изпълнителен директор на „Газпром“ Алексей Милер по-рано този месец, както съобщава Интерфакс.

Тази година цената на износа за Китай се оценява на 248,70 долара за хиляда кубически метра, в сравнение с 401,90 долара за потоци към западните пазари, с изключение на бившите съветски републики, според базовия сценарий на Министерството на икономиката.

Очаква се доставките за Китай по газопровода „Силата на Сибир“ да се увеличат с над една пета през 2025 г. в сравнение с миналата година, когато газопроводът достигне проектния си капацитет от 38 милиарда кубически метра годишно. По-рано този месец „Газпром“ и China National Petroleum Corp. подписаха търговско споразумение за увеличаване на доставките през връзката с 6 милиарда кубически метра годишно.

Двете компании се споразумяха също така да увеличат годишните доставки по така наречения далекоизточен маршрут с 2 милиарда кубически метра до 12 милиарда кубически метра, като потоците трябва да започнат през 2027 г.

Най-скорошният пробив за „Газпром“ в Китай беше правно обвързващото споразумение за изграждане на дългоочакваната „Силата на Сибир 2“ - тръбопровод през Монголия, който би могъл да позволи на руския производител да превозва до 50 милиарда кубически метра годишно в продължение на 30 години. Руският президент Владимир Путин заяви, че формулата за цената на газа за доставките по връзката ще бъде пазарна, но подробностите остават неясни.

Това се сравнява с над 21 милиарда кубически метра, които „Газпром“ е изнесъл за Турция миналата година, и почти 16 милиарда кубически метра, които руският производител може да изпрати на няколко приятелски настроени държави в Европа чрез тръбопровода „Турски поток“, последната останала активна връзка с региона.