След убийството на Хаменей всички ние живеем в новия световен ред на Тръмп

Бомбите, паднали върху комплекса на аятолах Али Хаменей в събота, убиха последния член на квадрумвирата от врагове на Бенямин Нетаняху.

През юли 2024 г. Мосад уби Исмаил Хания, лидерът на Хамас, с бомба в апартамента му в Техеран. Два месеца по-късно израелска ракета повали Хасан Насрала, лидер на ливанската шиитска милиция Хизбула, докато той председателстваше среща в бункера си в Бейрут.

Яхя Синвар, лидерът на Хамас в Газа и организатор на атаките от 7 октомври 2023 г., загина в престрелка с израелските сили през октомври 2024 г.

Разликата в случая със смъртта на Хаменей беше ролята на САЩ на президента Тръмп, които не само предоставиха разузнавателната информация, но и сега са пълноправен участник във война за промяна на иранския режим.

Участието на САЩ е признание, че въпреки изключителната целенасочена агресия на Израел след атаките на 7 октомври, убийството на чуждестранен държавен глава се нуждае от прикритие от суперсила. Но това не е единственият урок, който може да се извлече за отношенията между израелския премиер и Тръмп.

Тръмп и в двете си печеливши предизборни кампании язди кон с две глави - решителност да възстанови американската мощ и величие и обещание да стои далеч от чуждестранни войни.

Съботната атака срещу Иран беше кулминацията на процес, отчасти воден от Нетаняху, в който първият инстинкт на Тръмп надделя - да поеме по най-простия и най-зрелищен път, за да подпечата президентството си с принципите "Направи Америка отново велика".

Процесът започна с ограничен ракетен удар срещу Сирия в отговор на използването на химическо оръжие от президента Асад през април 2017 г. Което така и не се доказа. Той продължи с изключително рискованото решение да се убие генерал Касем Солеймани, сивият кардинал на задграничните операции на Иран срещу САЩ и Израел, през януари 2020 г.

Най-значимото решение на Тръмп обаче беше да се хвърли недвусмислено зад действията на Израел в Газа, когато се завърна на поста си миналата година. Това не беше гаранция, че ще подкрепи дългосрочните военни цели на Нетаняху, но Нетаняху успя да гарантира, че това ще се случи на практика.

Тръмп не е човек, който отстъпва, и е достатъчно умен, за да следва логиката на позициите, които е заел

Тази логика разтърсва света. Като обеща да унищожи иранския режим, той на практика се ангажира да промени геополитиката на Близкия изток.

Това е задачата, която Джордж У. Буш смяташе, че поема, когато започна катастрофалната си инвазия в Ирак през 2003 г., и която в резултат на това всички следващи президенти се стремяха да избегнат.

Нито президентът Буш, нито президентът Обама, нито Тръмп през първия си мандат обаче успяха да договорят по-демократичен, стабилен и преди всичко произраелски регион без употребата на сила. Тръмп така или иначе възобнови опита да го осъществи.

Точно както би било погрешно да се игнорира ролята, която Нетаняху и неговите поддръжници в американските консервативни кръгове изиграха в насочването на Тръмп в тази посока. Би било грешка и да се разглежда това като единствен фактор.

След завръщането му на поста миналата година стана ясно, че Тръмп се възприема като човек, който бърза. Не беше куца патица във втория акт. Той видя, че първият му мандат е донесъл много по-малко по отношение на велика нова Америка, отколкото беше обещал.

Този път той беше решен да не позволи на безгрижните съветници, политическите норми или интересите на други световни лидери, приятели или врагове, да му попречат да бъде най-великият президент на САЩ.

Ако да накара европейските лидери да го приемат сериозно означаваше да заплаши с нахлуване в Гренландия, той щеше да го направи. По отношение на търговския дефицит и деиндустриализираните центрове на Америка той оспори икономическата теория и установените търговски практики, изисквайки другите страни да "плащат, за да си играят" с американските потребители. Той наложи осакатяващи тарифи на онези, които, както той се изрази, "прецакваха Америка", независимо дали са Тайван или Китай.

В днешно време се говори много за това, че "редът, основан на правила" ще се срине и ще бъде заменен със закона на джунглата. Това не е съвсем начинът, по който САЩ или Израел го виждат.

Тръмп и Нетаняху вярват в изключителността на своите нации

Тръмп все още вижда Америка като "фар на хълма", който е спечелил несравнимото си богатство и мощ чрез лидерството си в свободния свят. Нетаняху вярва, че Израел, като библейски дом на преследван народ, има специален мандат да се защитава с всички необходими средства.

Въпреки че Нетаняху вижда Израел като човек, който трябва да се бори всеки ден, всеки месец, всяка година, за да приложи това убеждение на практика, Тръмп вярва, че всеки по света, дълбоко в себе си, може да бъде накаран да обича Америка.

Както многократно е казвал, всички можем да живеем в мир и да забогатеем. Трябва само да приемем гледната точка на Америка за себе си, че "когато Бог се нуждае от нация, за да извърши чудесата си, той знае точно кого да попита", както Тръмп го каза в обръщението си за състоянието на съюза миналата седмица.

След убийството на Хаменей всички ние живеем в новия световен ред на Тръмп. За да приеме това формата, която той иска, обаче, ще е необходимо иранският народ да направи своята част.

В дългосрочен план се разчита и на други суперсили - Русия и преди всичко Китай - да се съобразят, вместо да решат, че и те са изключителни с право да използват сила, както желаят.

Анализът е на Ричърд Спенсър за The Times