Как войната промени живота на жените в Газа

Животът на жените в Газа, който вече беше драстично променен от началото на войната през октомври 2023 г., беше още по-засегнат от февруари, когато Израел и САЩ започнаха съвместни удари срещу Иран.

Не е преувеличено да се каже, че последните две години и половина война промениха социалната структура на Газа. Повече от 57 хиляди домакинства сега се оглавяват от жени, много от които загубиха съпрузите си и внезапно станаха единствените хранители на семействата си на фона на крайна бедност и опасност. Достъпът до здравеопазване се срина, оставяйки стотици хиляди жени и момичета с ограничен достъп до медицински услуги, включително хиляди бременни жени, изправени пред раждане в опасни условия.

Когато Израел и САЩ започнаха удари срещу Иран, Израел затвори всички контролно-пропускателни пунктове към Газа. Въпреки че някои гранични пунктове са частично отворени отново, помощта е ограничена и недостатъчна, а недостигът на храна и високите цени продължават, което държи Газа в състояние на тежка хуманитарна криза.

Тези жени споделят предизвикателствата и страданията, с които са се сблъскали в резултат на това.

Хала е била на 20 години, когато се сгодява за любовта на живота си, Муханад, през септември 2025 г. Двойката прекарва месеци в подготовка на бъдещия си дом заедно.

Сватбата на Хала с Муханад се е състояла след прекратяването на огъня, но животът им все още е разтърсен от удари.

Те се женят на 26 декември 2025 г. с надеждата, че прекратяването на огъня ще им позволи да започнат спокоен живот. Но само две седмици по-късно получават обаждане, предупреждаващо ги да се евакуират незабавно.

"Избягахме от къщата, без да се замисляме. Всичките ни нови вещи бяха все още вътре", спомня си Хала.

Семейството вярва, че ще се върне отново в дома си, но когато го прави няма останало. Домът им е бил напълно разрушен, след като е бил ударен от четири ракети.

Бременност по време на война

25-годишната Ханаа се омъжва по време на войната и забременява с първото си дете през 2024 г., по време на един от най-трудните периоди в Газа. Голяма част от населението по това време се сблъсква с тежък недостиг на храна, а правилното хранене за бременни жени е изключително трудно.

"Намирането на храна е едно от най-големите предизвикателства и понякога си лягах гладна. Дори витамините не са били налични и много жени като мен страдат от анемия, защото не можехме да си набавим необходимите хранителни вещества", споделя Ханаа.

Подготовката за раждането на бебето е била трудна. "Отидох на пазара да търся бебешки дрехи, но почти нямаше нищо. Малкото неща, които съществуваха, бяха толкова скъпи, че не можех да си ги позволя", спомня си майката.

Когато преди зазоряването започва раждане, се появява друго предизвикателство. "Няма транспорт и ситуацията със сигурността е много опасна“, спомня си Ханаа. "Трябва да се обадим на линейка, но линейките са заети да реагират на бомбардировки".

Когато успява да стигне до болницата, условията са ужасяващи. "Отделенията са пълни с ранени хора и ме помолиха да си тръгна само няколко часа след раждането, защото нямаше легла", спомня си Ханаа.

Да загубиш съпруг

28-годишната Ханийн е била омъжена за 35-годишния Мохамед от няколко години, когато открива, че е бременна през 2025 г.

"Опитваме се да имаме бебе от пет години и не се получава“, казва Ханийн. "Когато казах на Мохамед, че съм бременна, той беше обзет от щастие. Непрестанно говореше за деня, в който бебето ни ще го нарече "Баба“ (баща на арабски, бел. ред.).

С временния край на боевете, Ханийн и Мохамед започнаха да се подготвят за бебето си - подготвиха дома си, купиха принадлежноси и си представяха бъдеще, пълно с мир, спокойствие и любов.

Тогава идва денят, когато докато Мохамед е на път за работа и наблизо, е извършена бомбардировка. Въпреки неотдавнашното прекратяване на огъня и чувството за безопасност, което то донесе, бъдещият баща е убит на място.

Ханийн остана сама и все още нероденото им дете. Радостта от очакването на бебе се превърна в тъга, тъй като тя остана изправена пред майчинството без бащата на детето си. "Сега чакам детето ми да се роди без баща си. Синът ми остана сирак, още преди да се появи на бял свят", споделя болката си жената.

Майка

67-годишната Иктемал е вдовица, която се бори с диабет, високо кръвно налягане и астма и е преживявала трудности през по-голямата част от живота си. Майка на седем дъщери, всички омъжени и със собствени деца, Иктемал някога е намирала радост и сила в дома си, където е събирала семейството си, споделяла спомени и се е грижила за внуците си.

Когато израелската окупация поема контрол над Рафах, Иктемал е принудена да напусне дома си. Сега тя живее в малка палатка в град Ал-Маваси. "Къщата ми пазе всичките ми спомени. Отгледах седемте си дъщери там; видях ги да растат, да учат и да се женят в тази къща", споделя възрастната жена.

Сега дъщерите ѝ живеят в отделни палатки.

"Рядко ги виждам сега, тъй като всяко от тях има свои собствени страдания, с които да се справя всеки ден. Понякога седя сама и си спомням дните, когато домът ни беше изпълнен с гласовете на дъщерите и внуците ми. Канех ги всички да обядваме заедно, за да се насладим на звука на смеха им. Живях в тази къща повече от 30 години; тя беше свидетел на всички мои моменти и спомени, откакто бях млада жена. Да я видя в руини ме боли сърцето", споделя с тъга майката.

Сега ежедневието ѝ е борба. Здравословните ѝ проблеми правят простите задачи изтощителни, а липсата на подходящи грижи и подкрепа допринася за страданието ѝ. Тя копнее за дома, който някога е свързвал семейството ѝ, и скърби не само за изгубените си спомени, но и за топлите събирания, които семейният ѝ дом някога е осигурявал.

Образование и независимост

30-годишната Хетам е разведена майка на две малки деца, Ахмед, на девет години, и Юсеф, на седем. Тя живее сама с децата си в малка палатка.

Въпреки опасностите около нея, тя ежедневно излиза, за да работи с различни организации като психологически консултант, помагайки на засегнатите от войната, като същевременно осигурява прехраната на семейството си.

"Отказах да позволя на децата си да се чувстват победени от войната. Искам те да имат бъдеще. Искам да видят, че дори в най-трудните обстоятелства трябва да продължаваме напред. Готова съм да работя усилено ден и нощ, за да осигуря прехраната на децата си и да ги направя отново щастливи", споделя работещата майка.

Хетам кандидатства за стипендии в чужбина, за да продължи образованието си, и получава пълна стипендия за онлайн магистърска степен. Сега тя балансира работата, ученето и отглеждането на децата си сама, въплъщавайки устойчивостта и смелостта на жените в Газа.

"Тази стипендия означава надежда за мен. Напомня ми, че животът ни не свършва заради война. Все още мога да уча, да работя и да бъда вдъхновяваща майка; независимо какво правят, никога няма да се откажа да опитвам", споделя Хетам.

В същото време тя обяснява нарастващите си страхове от неотдавнашната ситуация между Иран и Израел.

"Като майка се тревожа какво може да се случи по-нататък. Когато чувам за напрежението между Иран и Израел, се страхувам, че ситуацията в Газа може да стане още по-лоша. Опитвам се усилено да компенсирам децата си за това, което преживяха през последните две години, но ако ситуацията тук ескалира, не знам какво бих направила, за да оцелея отново".

Възстановяване от нулата

36-годишната Нур е завършила английска педагогика и е майка на близнаците Сара и Басам. По време на войната тя прекарва шест месеца в работа като журналист, отразявайки ситуацията в Газа.

"Тези шест месеца бяха сред най-трудните в живота ми“, казва Нур и споделя, че е трябвало да се раздели временно с децата си, за да отразява случващото се в Газа.

Преди войната Нур е изградила козметичен бизнес, наречен Rouh, който стартира онлайн през 2015 г. С нарастването на последователите ѝ, тя отваря малък магазин в Газа и в крайна сметка се разширява, като през 2022 г. създава център в района на Ал-Римал.

"Rouh никога не е бил просто магазин за мен. Чувствах се като малка общност за жени в Газа. Дълбоко се интересувах от всеки детайл", споделя Нур.

За съжаление, по време на войната магазинът ѝ е бомбардиран и опожарен. "Когато видях какво се случи с магазина, се почувствах съкрушена. Бях го изградила стъпка по стъпка със собствените си усилия и загубата му ме засегна дълбоко", споделя младата жена.

Въпреки разрушенията, Нур е решена да го възстанови. Тя се е върнала към управлението на Rouh онлайн и чувства отговорност да продължи да предоставя продуктите, на които клиентите ѝ разчитат, и отказва да се откаже от мечтата си.

"Знам, че ще бъде трудно да започна отново. Но чувствах, че имам отговорност да се върна и няма да се откажа от мечтата си, дори ако трябва да възстановя всичко от нулата. Без значение какво се случва, трябва да се придържаме към мечтите си, да възстановяваме, когато нещата се разпадат, и да продължаваме напред", казва още Нур.