Как Украйна откри по-евтин начин за защита на небето от дронове и ракети

Украйна показва на Запада защо евтините сензори биха могли да бъдат важни за въздушната отбрана в бъдещи войни, заявиха представители на отбранителните ведомства пред Business Insider.

Западните въоръжени сили разполагат с модерни сензори, предназначени за откриване на приближаващи се ракети и изтребители, но войната с дронове разкри пропуски в способностите, които изискват нови видове сензори.

Сър Джон Стрингър, заместник-върховен командващ на НАТО в Европа, заяви пред Business Insider, че "за целите на отбранителната въздушна отбрана трябва да се върнем към инвестирането в гамата от сензори, от които се нуждаем".

Пълномащабната инвазия на Русия в Украйна превърна дроновете в ежедневна заплаха на бойното поле, а западните въоръжени сили проучват как да се борят и да се защитават в такава среда на заплахи.

Майор Модрис Кайришс, ръководител на Латвийския център за компетентност по автономни системи – център за тестване и обучение в областта на воденето на война с дронове, заяви пред Business Insider, че Западът трябва "да преустрои системата си, да инсталира много допълнителни сензори за откриване на обекти на ниска височина, защото тези дронове летят много ниско".

Традиционните системи за противовъздушна отбрана са били проектирани предимно за самолети и ракети, които летят по-високо и по-бързо, затова "възникват тези проблеми с откриването", каза той.

Кайришс отбеляза, че макар количеството да е ключово, разнообразието също е важно, "тъй като всеки сензор има силни и слаби страни". Това дава възможност на евтините сензори да играят роля редом с по-високотехнологичните системи.

Джъстин Бронк, водещ експерт по въздушна мощ в британския аналитичен център Royal United Services Institute, по-рано заяви пред Business Insider, че противовъздушната отбрана е "изключително сложна и изисква свързване на много, много различни видове сензори", за да се обхванат различни зони, височини и скорости на заплахите.

За да се справят с различни заплахи, каза той, една ефективна мрежа за противовъздушна отбрана "изисква да се разположат на слоеве множество видове системи за противовъздушна и противоракетна отбрана около обект или зона, която искате да защитите", като това варира от скъпите, високотехнологични прехващачи до по-евтините, проектирани с оглед на дроновете.

Украйна използва евтини сензорни мрежи, включително акустични сензори, които улавят приближаващи се дронове и струват много по-малко от военните радари. Те са част от по-широка система за противовъздушна отбрана, която включва скъпо, високотехнологично оборудване, и помагат на Украйна да засича евтини дронове достатъчно рано, за да реагира.

Други западни официални лица искат да копират части от този модел. Генерал-лейтенант Шон Гейни, тогавашен командир на Командването за космическа и ракетна отбрана на американската армия, заяви през 2024 г., че САЩ трябва да интегрират в своята мрежа подобни евтини акустични сензори, каквито има Украйна.

А Том Гофус, тогавашен помощник-генерален секретар на НАТО по операциите, заяви миналата година, че „по същество Украйна обхваща цялата си територия на височина до 1 000 метра“ с акустични сензори за по-малко от 54 милиона долара.

Андриус Кубилиус, комисарът по отбраната на Европейския съюз (ЕС), предупреди миналата година, че Западът "няма способност" да засича дронове или разполага само с ограничена такава.

Той заяви, че плановете за „европейска стена срещу дронове“, предложена мрежа от сензори и защитни системи срещу дронове, трябва да следват примера на Украйна, тъй като "тя разполага с възможности, които ние нямаме", включително хиляди сензори.

Балтийските държави, членове на НАТО, граничещи с Русия, обявиха или предприеха стъпки за закупуване на системи с акустични сензори,

позовавайки се на поуките от Украйна.

Дроновете са различни цели от реактивните самолети и ракетите – летят по-ниско, по-бавно и с по-малки размери, което ги прави по-трудни за засичане от някои традиционни радарни системи. Някои компании в отбранителния сектор обаче в момента разработват радарни системи, предназначени за засичане на малки дронове.

Много традиционни системи за противовъздушна отбрана са проектирани с оглед на по-големи, по-бързи и летящи на по-голяма височина ракети и самолети. Много западни системи могат да засичат дронове, но не са оптимизирани за тази борба. Друг проблем е, че използването им срещу евтини дронове може да се окаже скъпо.

Цената има значение, защото въздушните заплахи са се умножили. По-евтините сензори позволяват на въоръжените сили да обхванат по-голямо въздушно пространство, а Украйна затвърди един по-широк урок: съвременната война може бързо да изчерпи оборудването, така че западните страни се нуждаят от по-големи запаси от по-евтини системи, наред с модерното оборудване.

Стрингър заяви, че реакцията на Запада в областта на противовъздушната отбрана трябва да "се намира в правилната част на това, което наричаме кривата на разходите", като се използват средства за отбрана, които не са значително по-скъпи от заплахите, които трябва да спрат. Той посочи, че ясен пример за погрешен подход би било използването на прехващачи за милиони долари срещу далеч по-евтини заплахи от дронове.

Например, проектираните в Иран дронове за еднопосочна атака "Шахед", версии на които произвежда и Русия, струват според оценки между 20 000 и 50 000 долара всеки, докато цената на американските прехващачи "Патриот Адвансед Кейпабилити-3" (PAC-3) се оценява на около 3,7 милиона долара всеки.

Натискът за нови сензори отразява по-суровата реалност от Украйна: бъдещите войни може да направят много по-трудно постигането на въздушно превъзходство, каквато западните въоръжени сили постигнаха в някои неотдавнашни конфликти.