Ядреният облак над света

Обогатяване на уран, ядрена заплаха, санкции вече са част от речника на всеки, който поне от време на време чете новини. В последните години неизменна част от тях стана информацията за ядрените програми на Северна Корея и Иран.

В същите тези години кой знае какви мерки по въпроса не се вземаха. Северна Корея прави ядрен тест, иранският президент Ахмадинеджад произнася някоя и друга реч за защита на страната на всяка цена, последваща остра реакция от Запада, срещи, преговори и т.н. И така ден след ден, месец след месец, година след година.

Когато на политическата сцена влетя Барак Обама, се появиха надежди за промяна. Той обеща да търси дипломатичен подход по отношение Пхенян и Техеран, обеща да намали ядреното въоръжение на Съединените щати и обеща дори утопичното пълното ядрено разоръжаване на света. И в интерес на истината, малко или много се ориентира към изпълнение на обещаното.

Вече е факт договорът с Русия за взаимно съкращаване на ядрените бойни глави в оперативна готовност. И то в много по-голям размер от предишни споразумения. Сега, когато двете големи сили стиснаха ръце, дойде ред и за по-голяма кръгла маса. Но точно тук идват и по-големите проблеми.

Във Вашингтон Обама е домакин на безпрецедентна (по мащаб) в последния половин век среща на върха на „ядрените” страни. Близо 50 държавни ръководители обсъждат как да направят света по-безопасно място и как да не повторят ужаса от Хирошима и Нагазаки.

Дотук добре. В първите часове от форума Китай прие да се включи в обсъждането на още по-строги санкции срещу ядреноактивния Иран. Украйна пък обеща да унищожи запасите си от ядрен материал за производство на оръжия. Или близо 1600 тона високообогатен уран. Разбира се, процесът ще протече с техническата и финансова помощ на САЩ. Вашингтон се надява примерът на Киев да бъде последван и от други страни.  

И горе-долу с тези два фойерверка се изчерпват добрите новини за Обама и компания. Например френският президент Никола Саркози, който по принцип е твърд съюзник на американския си колега в ядрената политика, заяви категорично: „Не мога да рискувам сигурността и безопасността на моята страна. Не мога да се откажа от ядрените оръжия, докато светът не е стабилно, сигурно място”.

Общо взето такава е позицията и на израелския премиер Бенямин Нетаняху, който директно отказа да вземе участие във форума. Нетаняху се опасявал, че страната му щяла да бъде атакувана на срещата от арабските лидери заради ядреното си въоръжение, а Израел дори не признава официално, че разполага с ядрено оръжие. А то, естествено, е просто за защита.

Със същия довод обаче излизат и Иран и Северна Корея. Те пък дори не бяха поканени във Вашингтон. Уж дипломация, ама не съвсем. А как ще се променят нещата, при положение че иранци и севернокорейци не присъстват на преговорите, никой не казва.

Значи, след широко рекламираната среща на върха, страхът от мутации, лъчева болест, разрушения няма да е по-малък. А вероятността „лошите” да се сдобият с най-унищожителното оръжие остава налице.

Залежи от силно концентрирана уранова руда има в едва няколко държави - Русия, Казахстан, Туркменистан, Китай и Нигер, но при търсене има и предлагане. Дори и в криза.

При подходящия сложен и скъп, но не и невъзможен, процес на обогатяване на урана следва сдобиване с атомна бомба. Разбира се, не е толкова просто, но дори и минималната вероятност за успех застрашава живота на милиони хора.

Когато определени ураниеви атоми се разделят във верижна реакция, се отделя енергия. Често със сила на експлозията до 50 килотона.

А обогатеният уран може и да се съхранява чрез компресия в ураниеви метални блокчета. Това става чрез сравнително елементарни химически и инженерни процедури.

И така за „черни дни” си има блокчета с по 50 килотона взривна мощ. А „Малкото момче”, пуснато над Хирошима, беше с мощност между 13 и 18 килотона...